Както писах, за истинското лице на Радев трябва да съдим не толкова по неговите изявления пред български медии, а по заявеното пред самата Европа в среща с нейните лидери.
Нито френската, нито белгийската преса обръщат някакво внимание на срещите на Радев – което значи, че са повече протоколни и опознавателни. Обърнете внимание – дори нямаше общи заявления пред медиите, както в Германия.
Просто Радев се възприема като някакъв източноевропейски политически субект, който трябва да бъде изтърпян – стига да не пречи на общоевропейските решения, както Орбан. А иначе нека си говори каквото иска пред неговата домашна публика. Част от която има въпиюща нужда от евроскептицизъм в нега по съветските времена – и дори от назидание на Европа. А друга част – да чуе “собствен глас на България”. Колкото и опасни да изглеждат тези настроения на фона на бурното море, в което се люшка европейската лодка. А в нея – един “булгар-булгар” със собствен глас да казва как ще се гребе.
Не знам дали да се сърдим на електората, който направи Радев възможен – една старателно отглеждана публика, която бе десетилетия облъчвана със скепсис към пазарната икономика, към Запада, към демокрацията, към човешките права, към малцинствата, към правилата и правото въобще. И така – чрез затвърденото политическо невежество бе смачкан всеки опит за инжектиране на Европа във фосилния ориенталски съветизъм.
И така този електорат стана благодатна почва за яростнa антиевропейска пропагандa. За да му се предложи накрая спасител в лицето на Радев – аналог на същия тип съветски силовики като амортизирания вече Борисов.
Затова и получаваме такива резултати в изследванията. И чакаме идващата криза, за да пусне студения душ върху голите очаквания за някаква промяна.
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
