Арменците се отправят към урните в неделя, 7 юни, за парламентарни избори, които се разглеждат като тест за обществената подкрепа към геополитическия завой на премиера Никол Пашинян. През последните години той постепенно се дистанцира от традиционния съюзник Русия и търси по-тесни връзки със Запада.
Армения и Русия, които споделят векове обща история, технически са съюзници. След като загуби анклава Карабах от Азербайджан обаче, Ереван все повече изразява недоволството си от Москва и затопля отношенията си с ЕС и САЩ.
В края на миналия месец американският президент Доналд Тръмп изрази своята „пълна и тотална“ подкрепа за Никол Пашинян. Русия сравни траекторията на Армения с тази на Украйна, която в крайна сметка доведе до инвазията на страната от руските сили през февруари 2022 г.
Оставяйки настрана отношенията с Москва, неделните избори ще бъдат произведени след години на дълбоки сътресения в Армения, след като Никол Пашинян дойде на власт в резултат на демонстрациите през 2018 г.
Тази малка кавказка страна е все още шокирана от военното си поражение от Азербайджан през 2020 г. и от загубата на Карабах през 2023 г., вследствие на която десетки хиляди арменци напуснаха тази планинска територия, която беше предмет на спор в продължение на десетилетия.
Петдесет и една годишният бивш журналист Никол Пашинян представя изборите като избор между траен мир, макар и противоречив, с Баку и завръщане към войната.
Недоволство по отношение на Москва
Пашинян обвинява Москва, че не се притече на помощ на Армения във войната през 2020 г. Русия подкрепи Ереван дипломатически и разположи мироопазващи сили в Карабах, но не се намеси директно, тъй като искаше да съхрани отношенията си с Азербайджан – друг партньор в Кавказ.
Взимайки под внимание тази ситуация, Пашинян замрази участието на Армения в регионален съюз, воден от Москва, и се опита да засили връзките с Брюксел и Вашингтон, като стигна дори до това да обсъжда потенциално влизане на страната му в ЕС.
Вероятност, която би била възприета от Русия като сериозна западна намеса в зоната ѝ на влияние.
„Всичко, което се случва понастоящем в Украйна […] Как започна всичко това? С опит на Украйна да се присъедини към ЕС“, предупреди руският президент Владимир Путин през май, чиито думи прозвучаха като заплаха.
Русия е основен търговски партньор на Армения и ключов пазар за селскостопанския ѝ и текстилния ѝ износ. Множество арменци живеят и работят в Русия и Ереван зависи от Москва за доставките на оръжия и енергия.
Като първа репресивна мярка, Русия забрани вноса на серия от арменски селскостопански продукти, което предизвика тревога в Ереван.
Кремъл също така бе обвинен, че се опитва да повлияе на изборите.
„Бойно поле“
Въпреки всичко Никол Пашинян твърди, че не иска да къса с Москва. „Никога не сме имали, нямаме и няма да имаме намерение да вредим на интересите на Русия“, казва той.
Предизборната кампания обаче заприлича на битка за геополитическото бъдеще на Армения.
Пашинян дори стигна до това да уверява, че може да избухне „катастрофална война“ с Азербайджан, ако неговата партия загуби мнозинството.
Основният му съперник – руско-арменският бизнесмен Самвел Карапетян – се изказа против „безразсъдно втурване“ към Запада. „Русия е и ще остане наш стратегически партньор и наш основен икономически партньор“, каза той.
Европа въобще не крие желанието си да види Никол Пашинян победител. По време на едно посещение през май, получило голямо медийно внимание, френският президент Еманюел Макрон му изрази подкрепата си и двамата изпяха пред камерите песента „La Bohème“ („Бохемата“) на Шарл Азнавур.
Партията на премиера „Граждански договор“ води в проучванията, но е далеч от господстващо положение в една доста фрагментирана политическа система. Общо 19 партии и коалиции се съревновават за 101 места в парламента.
Демократическата равносметка на Никол Пашинян също е под въпрос.
Осем години след идването си на власт с обещанието да демонтира постсъветската олигархическа система в Армения той се сблъсква с все по-големи критики.
Армения върви „от популизъм към методи на авторитарно управление“, предупреждава независимият анализатор Кеворк Погосян.
Въпреки това за много арменци опозицията си остава свързана с руското влияние и олигарсите.
По улиците на Ереван, подобно на картината при изборите, се чуват мнения от двете крайности.
„Имам доверие на Никол да избере с кого иска да дружи: с Русия или с Европа“, казва 72-годишният пенсионер Сурен Саргсян.
Шестдесет и две годишният безработен Симон Петросян ще гласува за опозицията. Никол Пашинян превърна Армения в „бойно поле за всичките велики сили“, казва той.
Още международни новини – четете тук
