Темата за градската среда, културните пространства и индустриалното наследство беше в центъра на последния панел на Националното информационно събитие „Културни маршрути – България 2026“, проведено в Пловдив.
Модератор на събитието беше Амелия Гешева, експерт по култура и наследство. Тя подчерта, че градската среда и индустриалното наследство отразяват не само историята на градовете, но и на хората и техните традиции. Според нея, при разработването на устойчиви културни маршрути трябва да се уважават миналото и да не се допускат комерсиализация на наследството и традициите, както и да се проявява партньорство с местните власти.
Пламен Панов, заместник-кмет на Пловдив, акцентира на важността на подобни платформи за обмен на идеи и опит. Той изтъкна, че Пловдив е интегрирал културното наследство в градската среда, като е ключов за развитието на региона. Още от 2011 г. се наблюдава целенасочено усилие за утвърдяване на Пловдив като индустриален хъб, чрез инвестиции и съчетаване на културното наследство с икономическия растеж.
Статистиката показва, че броят на нощувките в Пловдив е нараснал от около 350 хиляди през 2012 до близо 700 хиляди през 2025 г., като основен двигател на туристическия растеж са събитийните събития и културното наследство. Титлата Европейска столица на културата 2019 също е повлияла на развитието на града. Панов доведе примери за успешни проекти, сред които е Античният форум на Филипопол, чиято южна част вече е обект на обществена поръчка.
Зам.-кметът подчерта активната политика на общината в подкрепа на археологическите проекти, които да интегрират археологията в градската среда и да усилят нейното значение. Сред важните примери са Римският стадион и квартал „Капана“, за които се планира и разширяване на политиката на развитие и в други райони на Пловдив. Панов акцентира на значението на колаборацията между администрацията и местните музеи, считайки, че това е важно за растежа на града.
Пол Санчес Кийли от Испания представи Европейските маршрути на еврейското наследство, които обединяват обекти и специалисти от различни държави. Той акцентира на важността на маршрута да направи еврейското наследство достъпно и значимо, насърчавайки международно сътрудничество и обмен на опит.
Този маршрут осигурява контекст на исторически обекти, развива знанието за опазване и популяризиране на еврейското наследство и подчертава значението на междурелигиозния и междукултурен диалог. Целта е еврейското наследство да се признае като важна част от европейската културна идентичност. Инициативата съхранява както материалното, така и нематериалното наследство, включително това на етническите малцинства, с особено внимание към по-слабо познатите културни обекти.
По време на презентацията бе акцентирано, че културното сътрудничество може да способства за увеличаване на диалога между различните социални групи и да служи като контратека на речта на омразата. Целта на маршрута е да повиши обществената осведоменост за значението на културното наследство за устойчивото развитие.
Явор Койнаков, директор на Държавния културен институт, подчерта значението на човешкия капитал в опазването на културното наследство. Той представи проект за „Еврейска улица – реконструкция“, реализиран с помощта на десет музея и Норвежкия финансов механизъм, чиято цел е да се противодейства на антисемитизма чрез образователни инициативи.
Допълнително, италианският маршрут „Традиционни пътища за сезонно придвижване на стадата“ беше представен от Симона Месина, която наблегна на важната роля на устойчивия културен туризъм и регионалното сътрудничество. Тя обясни трансхумансът като необходим начин на живот, който осигурява оптимални условия за пастирството. Маршрутът предвижда включване на народни артефакти, музика и културни традиции.
Нина Димитрова, уредник в Музея на народните художествени занаяти в Троян, представи местната керамика, акцентирайки на разнообразието от декорации и стилове. Музеят разполага с над 6000 експоната и активно работи по събития и ателиета за деца. Община Троян работи за включването на керамиката в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.
Петя Илиева от Университетската ботаническа градина в Балчик представи Архитектурно-парков комплекс „Двореца“. Тя говори за усилията на комплекса в опазване на редки растителни видове и културен ландшафт. Комплексът, създаден през XX век, съчетава архитектура и парков дизайн, и активно работи с местни институции и общности.
Директорът на Регионалния исторически музей в Перник, Силвия Нотева, говори за индустриалната история на региона, споделяйки надежди за включване на подземния минен музей в европейските културни маршрути.
Проектът „Живият маршрут на Българския Манчестър“ бе представен от проф. Светла Димитрова, която акцентира на традиционни занаяти и истории на влиятелни габровски предприемачи. Обиколката предлага опознавателна програма с акценти на индустриалното наследство.
Кметът на Белене, Милен Дулев, представи Дунавския регион като трансгранично културно пространство и акцентира на асоциацията на дунавските общини, включваща 36 общини. Той обясни трансграничния маршрут и неговото значение за общото римско наследство на региона.
Инициативата представя 18 основни и 44 вторични обекта на римското наследство, които свързват туристическите интереси от двете страни на реката. Дулев разкри планове за изграждане на българска асоциация, която да координира предложенията за нови маршрути, с акцент върху дигитализацията и устойчивия туризъм.
Важна част от проекта е и инициативата „Реката помни“, която ще се проведе на 27 юни 2026 г., когато общини по Дунав ще пуснат хартиени лодки с послания за свързаност и единство, целящи да акцентират на общото културно пространство.
