Изкуствоведът Елисавета Станчева ще бъде в Казанлък, за да изнесе лекция относно карикатуриста Теню Пиндарев (1921–2010). Информацията дойде от местната Художествена галерия чрез официалната им Фейсбук страница. Събитието, част от инициативата „Събота в галерията“, ще се проведе в основната сграда на институцията на 20 юни.
Теню Пиндарев е значима фигура в историята на българския хумор и взаимоотношенията между властта и изкуството през втората половина на ХХ век. От малък, по неговите собствени думи, той „хваща вируса на карикатурата“ и с керемида рисува смешни фигурки по белите стени на квартала около гарата в Казанлък, докато в библиотеката на читалище „Искра“ с удоволствие разглежда карикатурите в ежедневниците „Утро“ и „Заря“. Още като ученик, той направил групово шарж на своите учители от казанлъшката гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и го залепил на входа на училището. Това предизвикало възторг и страх от изключване, след като историята се разчула в целия град. Тогава Димитър Чорбаджийски – Чудомир, забелязал талантът му и го насърчил да кандидатства в Художествената академия, разказват от галерията.
Отношенията между двамата казанлъчани довели до възникването на цикъл от шаржове „Моят Чудомир“, който отразява над 40 години творческо взаимодействие, включващо действителни, вероятни и невероятни срещи на Чудомир с неговите герои и съвременници. Теню Пиндарев представя опитите на своя приятел в комични ситуации, дори и на рецепцията на Правителствена болница.
На събитието Елисавета Станчева ще сподели информация за „Моят Чудомир“ и други вдъхновяващи теми от живота и работата на Теню Пиндарев, посочи галерията.
Елисавета Станчева е професионалист в изкуствознанието, специализирана във визуалната култура и историческата памет. Изследва печатната графика и политическата карикатура в България от ХХ век. Нейните издания, посветени на Константин Каменов (1901–1953) и Теню Пиндарев (1921–2010), анализират техните индивидуални творчески пътища в контекста на променящата се политическа обстановка, в която сатирата играе ключова роля за общественото съзнание.
Тя съчетава текст, изображение, филм и изложби, отразявайки интереса си към начина, по който историческият опит може да бъде интерпретиран и предаден чрез различни медии, така че да бъде достъпен за широка аудитория, добавят организаторите.
