Управлението на федералния резерв на САЩ (УФР) реши да остави основния лихвен процент непроменен в диапазона 3.50-3.75% след първото заседание под ръководството на новия президент Кевин Уорш. Това решение беше очаквано от финансовите пазари, които почти единодушно прогнозираха стабилност на лихвените проценти.
В изявление след заседанието Федералният комитет по операциите на открития пазар (FOMC) отбеляза, че икономическата активност в САЩ остава на подем въпреки увеличената несигурност, част от която е свързана с конфликтите в Близкия Изток. Централната банка подчерта, че растежът на производителността и капиталовите инвестиции остава силен, а трудовият пазар продължава да демонстрира устойчивост, с увеличаване на заетостта, което е в унисон с разширяването на работната сила, докато безработицата е в практически стабилно положение.
УФР отбелязва, че инфлацията остава над целта от 2%, като част от ценовия натиск произтича от проблеми с предлагането и покачващите се цени в сектори, включително енергетиката. Институцията подчертава важността на поддержаването на ценовата стабилност и потвърджава ангажимента за осигуряване на необходимата ликвидност в банковата система.
Това е четвъртото поредно заседание, на което Федералният комитет взе решение да не променя курса, след като през миналата година намали лихвите на три последователни срещи. УФР понижи основния лихвен процент до малко под 3.75% в периода до декември 2025 г., след като предишно бе почти 5.5%. Регулаторът постепенно се отклони от идеята за бъдещи намаления, поради нарастващата инфлация и устойчива трудова политика.
Решението днес беше одобрено с пълно единодушие – 12 гласа „за“ от 12 членове.
На последното заседание в края на април се наблюдаваше необичайно разделение сред членовете на борда, предизвикано от продължителния инфлационен натиск и промените в ръководството на централната банка. Тогава комитетът се разпредели на 8 срещу 4 гласа, с различни аргументи за своята позиция.
Последният случай, в който четирима членове на 12-членния комитет изразиха несъгласие, датира от октомври 1992 г.
Новите прогнози на членовете на УФР указват наличие на разногласия относно бъдещите насоки на паричната политика. Девет от членовете на комитета очакват поне едно увеличение на лихвите с 0.25% до края на годината, докато шестима предвиждат поне две увеличения. Други девет не очакват промяна или предвиждат понижение на лихвите. Струва си да се отбележи, че само 18 от 19-те членове на комисията са представили прогнози за лихвените нива към края на 2026 г., а липсващото мнение вероятно принадлежи на новия президент Кевин Уорш, който в миналото е критикувал практиката на централната банка да предоставя детайлни насоки относно бъдещата парична политика.
Новите прогнози сигнализират за промяна в очакванията на централната банка след слагането на края на понижението на лихвите, започнало през есента на 2024 г. след овладяването на инфлационния натиск, достигнал рекордни нивa по време на пандемията от COVID-19.
Участниците в заседанието повишиха прогнозата за инфлацията в края на годината до 3.6% спрямо предишно очакваните 2.7%. За 2027 г. се предвижда инфлацията да се забави до 2.3%. Въпреки това, УФР смята, че част от текущия ценови натиск е временно следствие от затруднения в предлагането.
Прогнозите за икономическия растеж бяха леко преразгледани, докато очакванията за трудовия пазар останаха почти същите. УФР предполага, че безработицата ще достигне 4.4% към края на годината, както предвиждаха и в предходните прогнози.
Решението идва на фона на променящи се пазарни очаквания относно американската парична политика. Няколко часа преди обявяването на решението на централната банка, пазарите почти единодушно предвиждаха запазване на текущите лихвени проценти. Според данни на “Си Ем И Груп” (CME Group) вероятността за запазване на равнището се оценява на 99.6%. В същото време инвеститорите все по-често предвиждат последващо покачване на лихвите до края на годината.
Промяната в нагласите се дължи на ускореното покачване на инфлацията в САЩ, отключено от значителното поскъпване на енергийните ресурси в контекста на конфликта между САЩ и Иран. Инфлацията в САЩ достигна тригодишен максимум от 4.2% през май, като причината за това са растящите разходи за енергия, което е почти два пъти над целта на УФР от 2%. Поскъпването оставя своето отражение вече пет години над целевата стойност.
Безработицата е сравнително ниска – 4.3%, а след кратък спад, растежът на работните места отново взима импулс.
Допълнителни фактори за изменения на пазарните нагласи предизвикаха последните новини за прекратяване на военните действия между Вашингтон и Техеран. Очаква се споразумението да бъде подписано в петък, което би могло да доведе до постепенно възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток – важен маршрут за световната търговия с петрол. Тази информация доведе до спад в цените на суровия петрол, което засили очакванията за понижение на цените на горивата в САЩ. Анализатори обаче предупреждават, че вторичните ефекти от енергийния шок ще продължат да оказват натиск върху инфлацията.
„Не знаем какво точно съдържа това споразумение. А голяма част от инфлационния натиск вече е факт“, сподели Стивън Чекети от университета „Брандейс“.
Настоящото заседание е първото под ръководството на новия президент на УФР Кевин Уорш, който наследи Джером Пауъл. Анализаторите отбелязват, че Уорш поема поста в период на засилени различия сред членовете на Федералния комитет по операциите на открития пазар относно бъдещите политики на централната банка.
И макар пазарите да не предвиждат изменения в лихвите на текущото заседание, вниманието ще бъде насочено към начина на гласуване на Уорш и съобщенията, които ще отправи на своята първа пресконференция като президент на УФР. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който го номинира, многократно призоваваше за агресивно намаляване на лихвите. Въпреки че по-късно заяви, че Уорш може да взема самостоятелни решения, инвеститорите вероятно ще гледат на всяко негово изказване и действие през политическа призма.
Голямото питане за пазарите е дали новият президент ще потвърди или ще се дистанцира от очакванията за по-рестриктивна парична политика. Скокът на цените на енергията заради конфликта в Близкия Изток, съчетан с устойчивостта на американската икономика, засилиха залозите за поне едно увеличение на лихвите до края на годината.
В същото време предварителното споразумение между САЩ и Иран започва да променя очакванията на финансовите пазари. Доходността по държавните облигации се понижи, след като цените на петрола продължиха да падат, а сортът Брент вече се търгува около 79 долара за барел. Пазарните участници реагираха на новините за временно облекчаване на санкциите върху иранския петрол, като при окончателно споразумение е възможно да има по-широко премахване на ограниченията.
Анализаторите обаче предупреждават, че е рано за точна оценка на реалния ефект върху глобалните енергийни пазари. Неяснотите около детайлите на споразумението и щетите върху енергийната инфраструктура в региона предполагат, че пазарната волатилност в нефтените пазари ще остане висока и в следващите месеци.
Инвеститорите очакват първата пресконференция на Уорш като президент на УФР за допълнителни насоки относно бъдещата посока на паричната политика, която традиционно започва 30 минути след официалното обявяване на решението.
