Според социологическото проучване „Културно участие на деца, ученици и младежи на възраст от 6 до 18 години и въвеждане на културни паспорти за деца, младежи, ученици и студенти“, проведено от агенция „Алфа Рисърч“ по поръчка на Фондация „Лъчезар Цоцорков“, училището се явява основен и често единствен източник на културна активност за българските деца. Изследването беше представено днес в SofiaLab в сътрудничество с „Обсерватория по икономика на културата“, „Фабрика за идеи“ и Асоциация за развитие на София.
Презентацията на данните беше направена от д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на „Обсерватория по икономика на културата“, и Янина Танева от „Фабрика за идеи“. Сред присъстващите бяха заместник-министърът на културата Марина Василева; Йорданка Фандъкова, заместник-председател на Комисията по културата и медиите в Народното събрание; Светла Цачевска, програмен директор „Култура“ към Фондация „Лъчесар Цоцорков“, и много други представители на сферата на културата и образованието.
Изследването обхваща период от 28 април до 20 май и включва 505 деца от две възрастови категории – между 6 и 14 години и между 14 и 18 години.
Резултатите показват, че около 4-5 % от децата не се включват в културни мероприятия, което е значително по-нисък процент в сравнение с 58 % за пълнолетното население. Най-голям дял – около 42 % от младите участници, посещават културни събития 1 до 3 пъти в годината, като основно участват в мероприятия, организирани от училищата.
Близо една трета от децата никога не участват в културни дейности, а 43 % не се ангажират в творчески занимания извън училището. Процентът на неучастие е по-висок в по-малките областни центрове и в Северна България. Най-често срещаната причина за неучастие е липсата на време, свързана с учебните задължения, следвана от недостатъчен интерес (около 20 %) и финансови ограничения (приблизително 16 %). Финансовите проблеми нарастват с възрастта – от 11 % при 6-12-годишните до 21 % при 13-18-годишните.
Най-предпочитаните културни дейности са посещения на кино, последвани от фестивали, театрални постановки и концерти. Класическата музика, операта и балетът традиционно имат най-ниска посещаемост, но 68 % от респондентите казват, че биха могли да посетят опера или балет.
Що се отнася до предложената идея за културен паспорт на стойност 50 евро годишно, 74 % от децата изразяват желание да го използват за посещение на кино, 43 % за концерти, а значителен брой – за творчески работилници, фестивали и музеи. Около 42 % споделят, че искат да се образоват и да учат нещо ново като стимул за участие в културни дейности.
Целевата група за бъдеща национална програма за културни паспорти обхваща деца, ученици, младежи и студенти на възраст от 6 до 26 години – общо около 1 300 000 индивидуи. Оценките сочат, че годишният разход за програмата би бил около 65 милиона евро.
