Днес чешкото правителство обяви, че президентът Петър Павел, бивш генерален секретар на НАТО, няма да бъде част от делегацията на Чехия за предстоящата среща на върха на алианса, което предизвика значителни правни спорове с него и наруши дългогодишна практика, съобщава Ройтерс.
Премиерът Андрей Бабиш, лидер на популистката партия „Действие на недоволните граждани“ (съкратено АНО), който загуби президентските избори през 2023 г. от Павел, подчерта, че правителството има задължение да защитава своите позиции, включително за минималните разходи за отбрана.
„Тази среща на върха е изключително важна“, каза Бабиш пред журналисти. „Може да не е особено благоприятна за страната, но е наша отговорност да защитим позицията си.“
Според чешката конституция, президентите имат ограничени правомощия и външната политика се определя от правителството. Въпреки това, от присъединяването на Чехия към НАТО през 1999 г., президентите обикновено водят делегации на срещите на върха, често в сътрудничество с министър-председателите, отбелязва Ройтерс.
Петър Павел, военен и генерал, който е ръководил чешките въоръжени сили, и е бил председател на Военния комитет на НАТО от 2015 до 2018 г., настоява за участие в срещата на 7 и 8 юли в Анкара, Турция.
Президентът е активен защитник на Украйна в конфликта с Русия, докато правителството на Бабиш намалява подкрепата за Чехия.
Очаква се Павел да се изкаже относно въпроса за делегацията във вторник, според съобщения от неговия кабинет. Скоро той сподели, че ще разгледа отказа да участва в срещата като опит за ограничаване на правомощията му да представлява страната и планира да се обърне към Конституционния съд.
Павел е в конфликт с правителството, особено с малката евроскептична Партия на автомобилистите, след като отказа да назначи един от техните членове за министър на външните работи, отбелязва Ройтерс.
Чехия е сред страните в НАТО с най-ниски разходи за отбрана, като миналата година не успя да достигне необходимите 2% от брутния вътрешен продукт.
Новоизбраното правителство на Бабиш намали бюджета за отбрана в сравнение с първоначално предложените стойности, което означава, че и тази година няма да постигне минималните изисквания на НАТО. Премиерът отбеляза, че целта е да се постигне минималното ниво до 2027 г.
Съюзниците от НАТО се споразумяха да увеличат основните годишни разходи за отбрана до 3,5% от БВП до 2035 г., плюс допълнителни 1,5% за свързани отбранителни програми.
