Инициативата за цифровото евро, считана за европейска опция срещу доминацията на американските плащания „Виза“ и „Мастъркард“, напредва, след като Европейският парламент одобри важен етап от поетапната реализация на проекта. Целта на инициативата е да се внедри нов механизъм за разплащания, разработен от Европейската централна банка (ЕЦБ), целящ да допълни наличните платежни средства като кеш и дебитни карти, според информация от Франс прес.
По-рано днес Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент финализира одобрението на проектозакона за цифровото евро – електронен портфейл, който ще бъде подкрепен от ЕЦБ. Проектът, който се работи от повече от шест години, постепенно получава политическа подкрепа, но все още има въпроси, свързани с него, които АФП разглежда в своя анализ.
Някои от въпросите включват как ще се осигури по-широк избор за потребителите и независимост на Европа в цифровите плащания, какви изменения ще настъпят за гражданите в ежедневието и как ще функционира новата система. Точно върху тези теми продължава основната дискусия около проекта, според агенцията.
Какво представлява цифровото евро
Цифровото евро е електронна версия на единната валута в Европа, разработвана от Европейската централна банка (ЕЦБ), с цел предложи алтернатива на доминиращите американски системи за плащания.
„Кешовите пари ще продължат да съществуват, а потребителите ще запазят възможността да използват съществуващите методи за плащане. Цифровото евро просто ще добави още една опция и ще осигури свобода за разплащания в нашия все по-дигитализиран свят“, заявява Алесандро Джованини, съветник на ръководителя на проекта „Дигитално евро“ в ЕЦБ.
По негови думи, инициативата представлява стратегическа промяна, насочена към намаляване на зависимостта на Европа от чужди платежни системи.
„Това е шанс да прекратим зависимост, с която се съгласяваме твърде дълго време“, добавя той.
В момента еврозоната е изложена на значителна зависимост от платежни системи, управлявани предимно от американски частни компании, като „Виза“, „Мастъркард“, „Американ експрес“, както и „ПейПал“ и „Епъл пей“.
Джованини подчертава, че почти две трети от картовите плащания в еврозоната се обработват от компании извън Европа, а 13 от 21-те държави в валутния съюз нямат собствена национална система за картови плащания в търговски точки или онлайн.
Той посочва и примера с американските санкции, наложени на съдии от Международния наказателен съд, които предизвикаха блокиране на картите „Виза“.
Как ще функционира цифровото евро
Цифровото евро ще има равна стойност с физическите банкноти и монети. За да се използва, потребителите ще трябва да отворят дигитален акаунт в банка или публична институция, например пощенска служба, в който да прехвърлят средства или да внасят кеш.
След това цифровото евро ще може да бъде използвано за плащания в магазини, онлайн или между физически лица чрез различни методи – платежна карта, банково приложение, мобилен телефон и други устройства.
Системата ще спазва стандартите за защита на личната информация и няма да позволява идентификация на участниците в трансакции. Ще има и офлайн режим, който предлага ниво на конфиденциалност, равно на плащания в брой.
ЕЦБ работи с компании в сектора на електронната търговия, за да разработва нови функции, включително условни плащания, например по метода „плащане след доставка“ или разсрочено плащане.
Защо банките са притеснени
Банковите институции изразяват значителни опасения по различни аспекти. Основният им аргумент са разходите – според проучване на Европейската банкова федерация, публикувано през април, реализацията на системата би могло да струва на банковия сектор приблизително 18 милиарда евро.
ЕЦБ обаче посочва доста по-ниски разходи – между 4 и 5,8 милиарда евро.
Финансовите институции също така се притесняват от възможен отлив на депозити, ако клиентите прехвърлят средства в цифровото евро, което би могло да ограничи ликвидността в банковата система – риск, който ЕЦБ отхвърля.
„Дизайнът на цифровото евро предотвратява масиво изтегляне на депозити, така че дори в случаи на криза, тя не би представлявала риск“, уверява Джованини.
Големите банки виждат проекта и като потенциална конкуренция на собствените си системи, включително новата европейска платежна система „Веро“, която продължава да разширява своето присъствие и планира да навлезе на австрийския пазар.
Кога може да бъде внедрено цифровото евро?
ЕЦБ се надява, че ще може да започне разпространението на цифровото евро до 2029 г., при условие че необходимо законодателство бъде одобрено до края на годината.
До момента графикът се забавяше поради политически дебати в Европейския парламент, където проектът не получаваше достатъчна подкрепа.
Обаче, през тази седмица процесът напредна, след като Комисията по икономически и парични въпроси на ЕП даде зелена светлина за преговори с държавите членки за постигане на компромис, като обсъжданията могат да започнат още тази есен.
Европейската потребителска организация (BEUC) приветства предложението, прието от евродепутатите в комисията, подчертавайки, че то ще подобри защитата на личните данни и безплатния достъп за гражданите.
Ако законодателството относно цифровото евро бъде прието тази година, пилотната фаза на проекта може да стартира още през 2027 г., за да подготви ЕЦБ за реалното му внедряване, уверява базираната във Франкфурт финансова институция.
