Първите действия на мнозинството в Народното събрание от Прогресивна България в областта на правосъдието са вече факт. И предвид факта на това, че разполагат със 131 гласа за пръв път от три десетилетия отговорността е изцяло проследима.
Какво се промени, какво остана както досега
Изборите за членове на ВСС, избирани пряко от съдиите, прокурорите и следователите ще се провеждат с хартиена бюлетина при окръжните съдилища в страната. Настояването на част от професионалната общност беше изборът да бъде с хартиени бюлетини, но в градовете на апелативните съдилища. Този въпрос сам по себе си крие оксиморонното положение, в което се намира българската съдебна власт. От една страна, принципно, за да се утвърди независимостта на съдиите следва да бъде възприет принципът те да се самоуправляват – тоест сами да решават организационните и кариерните си въпроси. От друга страна, като ги оставиш да се самоуправляват и те вземат че или не гласуват при спазване тайната на вота, или избират началниците си като най-доброто сред тях. Това пролича през изборите от 2022 г. Така на практика искащите самоуправление се страхуват от самоуправление.
С последните изменения поне е ясно кога професионалната квота трябва да е приключила с излъчването на своите представители – до 17 октомври 2026. Така остава зарядът с кого ПБ ще се обедини при избора на парламентарната квота във ВСС, за която са нужни 160 гласа. А този заряд ще отвори вратата неизбраните от професионалната квота да получат своето през парламентарната, както стана през 2017 г. Защото има хора, без които българското правосъдие не може да пребъде, и защото независимостта е трудно измерима и оценима категория, докато послушанието е.
Един от основните въпроси беше да се прекрати законово гарантираната практика за заместник-началници в съдилищата да се назначават хора от долните нива с идеята не да спомогнат за работата на съответния съд или прокуратура, а за да получат повишение без да се явяват на конкурс за повишение. Това бе многогодишен проблем, а само през последния месец, по изказване на министъра на правосъдието Николай Найденов, 80 квазиначалници са подали заявление за освобождаване от поста с цел опазване на поста. Законовата възможност бе приета именно през август 2016 с доминацията на ГЕРБ и бе един от основните инструменти за възнаграждаване на отзивчиви съдии, прокурори и следователи. Основният аргумент на депутата от ПБ Димитър Петров, оттеглил предложението, е, че не трябва да се бърза. Именно и така трябва да бъде, минали са само 10 години от добрите правни традиции на ГЕРБ по приемането и прилагането на този текст.
Внимание заслужава и друго нормативно разрешение. Мнозинството гласува да бъдат ограничени компетенциите на настоящия състав на ВСС – няма да може да назначава и повишава съдии, прокурори и следователи, с изключение на младшите такива. Спасяването на приключилите конкурси по този начин удовлетворява съвсем членовете на ВСС, защото тази седмица част от тях успяха да назначат децата си, където е било възможно и удобно и то не без основание – все пак са показали отлични резултати. Опит за реформа би бил да се ревизират именно тези конкурси, защото новоназначените не са придобили статут на несменяемост, съответно не се ползват от конституционна защита на длъжността си.
Не бяха приети и идеите за политически именованата „обществена квота“ във ВСС при избора на членове от Народното събрание. Във варианта, в който беше внесена като текст от ПП може би е по-добре, че не беше и приета. Припомняме на читателите, че възможност все пак има като процедурата по номинация следва да бъде така разписана, че да не отнема компетентността на Народното събрание да упражнява избор. Декоративно, но все пак нормативно установено е Народното събрание да приеме процедурни правила, които гарантират професионалните качества на кандидатите, избирани от НС.
Три нови разрешения са намерили място:
- упражнявалите мандат като председатели на ВКС, ВАС и главен прокурор по време на осмия състав на ВСС попадат в режим на несъвместимост с изборен член на ВСС. Това е минимална гаранция, че доволните в системата например от Борислав Сарафов или Георги Чолаков, вдъхновени от самоуправлението, няма да ги изберат за членове на ВСС;
- Министърът на правосъдието ще може да оспорва всяко решение на пленума на ВСС, съдийската, съответно прокурорската колегия. Остава въпросът откъде черпи основание това разрешение;
- Прекратява се изключителната компетентност на ВАС да разглежда всички спорове по ЗСВ, така редица спорове ще са подсъдни и на ВКС. ВАС обаче остава вещ за конкурсите в административните съдилища, а логичното би било обратното, ВКС да гледа проблемните назначения в системата на административните съдилища.
В заключение
Така гласуваните текстове поставят управляващите в позицията да дължат най-малкото цялостен проект за изменение и допълнение на закона за съдебната власт, който разглежда по същество трудните въпроси на българското правосъдие. А Румен Радев остава в дълг с проекта за изменение на Конституцията, който обеща през декември 2019 г. на българските граждани.
