Днешната винена дегустация на музей-кораб „Радецки“ бе част от Фестивала на дунавското вино. В събитието участваха 13 български изби от Северозападна и Централна Северна България, които представиха своите вина пред посетители и местни жители в Козлодуй. Избите са членове на Сдружение „Дунавски винари“, обединяващо 20 производители.
Капитанът Марио Тутунаров информира, че този рунд отбелязва 60 години от пускането на кораба на вода. „Наша цел е да популяризираме вината от Дунавския регион и да развиваме винен туризъм“, каза Еми Маринова от винарска изба „Бургозоне“. Тя добави, че участниците стремят да създават качествени вина от собствени лозя и представят региона по най-добрия начин.
„Бихме искали да предлагаме вина с разнообразие от стилове“, сподели Марин Маринов от „Wine Lovers“. Той подчерта, че всичко започва с пенливо вино. Първата изба, която се представи, е „Врачанска теменуга“ – малка бутикова изба, разположена на пет километра от Враца, с 120 декара Врачански мискет, от който произвеждат разнообразни вина – бели, полусладки, пенливи и ракии, а сортът е включен и в купаж за червено вино.
Калоян Гюпчанов от изба „Боровица“ отбеляза, че това е занаятчийска изба в Северозападна България, разположена сред Белоградчишките скали. Всеки етикет носи уникални изображения на местните скали. По думите му, това е мечта на двама енолози, които са решили да се установят в пренебрегвана територия. Вината се произвеждат с минимално вмешателство, а лозята им са с над 60-годишна история, близо до река Дунав.
Димитър Димитров заяви, че изба „Веселите винари“ редува сериозността с експерименти. „Ние опитваме различни сортове, които обикновено не се смесват“, коментира той. Избата, находяща се в Люти брод, предлага и винен туризъм.
Разположена под сръбската граница, изба „Ново село“ строена от 1939 до 1946 г., залага на българския сорт Гъмза. С над 700 декара собствени лозя, някои от които преди повече от 60 години, тя е единствената в страната, която винифицира сорта „Дунавски лазур“. През 2025 г. ще засадят още 67 декара нови насаждения.
Винарска изба „Типченица“ се намира между Ботевград и Мездра. „Създаваме разнообразие от бутикови вино серии от лозя, както собствени, така и от специфични сортове от региона“, разделят информация за това.
Ники Йорданов от винарна „Свищов“ спомена, че преди 35–40 години името „винпром“ било признато, заради условията за предлагане на вино с личен бранд. „Сега не е толкова важно, но сме амбицирани да променим това“, добави той.
Изба „Лиляче“ работи с сорта Сензо, който в България е под 20 декара. Според основателя Николай Ангелов, сортът е бил по-разпространен преди близо 40 години.
Наименованието на изба „Понте Дио“ произлиза от термина „Божи мост“, символизиращ прехода от миналото към настоящето. Тя разполага с около 250 декара лозя в Мизия и монтанското село Славотин, акцентираща на бели сортове, по-специално Врачанския мискет.
Петко Миков от изба „Видинска Гъмза“ информира, че тяхното вино от сорта Гъмза произлиза от лозя на над 65 години. „Смятаме, че Гъмзата е забравен сорт, който сме опитвали 20 години да запазим и популяризираме“, подчерта той. Вината им се изнасят за четири европейски държави.
Тодор Загорчинов от „Агрофитнес“ каза, че работят за „винена революция“ на дунавските вина. „Смятам, че работата в лозето се нарича агрофитнес“, заяви той, използвайки забравени български сортове.
Петър Ангелов от изба „Горун“, която работи със собствени лозя, отбеляза, че дейността им е семейна. „Нашата цел е да илюстрираме потенциала и характера на региона чрез нашите вина“, добави той.
Винарска изба „Ахинора“ в село Селановци е малка семейна изба, специализирана в производството на Врачански мискет, Кайлъшки мискет и Сторгозия. „Фокусът е върху натуралните вина“, коментира Антоанета Генова, един от малкото български енолози, обучавали се в Бордо.
Изба „Бургозоне“ притежава 100 хектара лозя по Дунава. Основно произвеждат бели и елегантни червени вина, каза Еми Маринова. Тя сподели, че износът им достига до 24 държави, като се работи за утвърдяване на българските сортове Тамянка и Гъмза. „С радост отбелязваме, че хората ги оценяват“, допълни тя.
Асистент Владимир Димитров от Института по лозарство и винарство – Плевен обяви, че последната събота на август ще бъде открит ден, посветен на „Ароматни (мискетови) вина“. „Целим да популяризираме българското вино, тъй като през последните години то има нужда от подкрепа“, завърши той.
