Според Петър Димитров-Рудар, известен писател, литературен критик и педагог, изкуството за деца не само трябва да възпитава, а и да развива въображението и моралните качества на децата. Той изразява тези идеи в интервюта, свързани с 120-годишнината от неговото раждане. Тези принципи пронизват както литературно-критическите му разработки, така и неговата преподавателска и редакторска работа.
Сред пионерите в изследването на българската детска литература
Петър Димитров-Рудар (истинското му име е Петър Димитров Келов) е значима фигура в развитието на българската литература за деца и е един от първите, които систематично изследват този жанр. Неговите литературно-критически произведения, редакторска и преподавателска дейност съдействат за утвърдването на детската литература като автономна сфера в българското литературознание.
Детство и образование
Той е роден на 2 юли 1906 г. в Сливен и завършва гимназия там. През 1929 г. завършва право в Софийския университет. Литературната му кариера започва още през 1925 г., когато сътрудничи на списанията „Светулка“ и „Детска радост“. В ранната си кариера показва интерес към детската литература и нейното развитие. От 1927 до 1929 г. е главен редактор на списание „Млад турист“, редактира детското вестниче „Планинче“, а по-късно оглавява отдела за детска литература в „Литературен глас“. Малко време работи и като адвокат в Сливен, но по-късно се фокусира основно върху литературата.
Димитров-Рудар е един от основателите на Дружеството на детските писатели, създадено през 1928 г. През целия си живот остава активен в неговите дейности и работи за популяризиране на българската детска литература.
„Нашата детска литература“
През 1927 г. публикува първата си книга – „Нашата детска литература“, с която започва дългогодишната си критическа работа. В следващите години издава редица книги, статии, рецензии и антологии, посветени на българската и чуждестранната детска литература.
След 1944 г. активно се занимава с редакторска и обществена работа. Между 1946 и 1949 г. е главен секретар на Съюза на българо-съветските дружества, а през 1949–1951 г. – главен редактор на вестник „Българо-съветско единство“. От 1952 до 1962 г. е заместник главен редактор на издателство „Народна младеж“, където работи за развитието на детската литература и редактира творби на български писатели. Преподава детска литература в Държавния библиотечен институт и активно участва в обучението на бъдещи библиотекари и културни работници.
Литературно-критическо наследство
Неговото литературно-критическо наследство обхваща разнообразни теми, между които история на българската детска литература, литературна критика и методика на четенето. Известни негови произведения включват „Нашата детска литература“, „Съветският съюз – покровител и защитник на българския народ“, учебника „Детска литература“ (в съавторство), „Какво да четат децата“, „Юначни герои – познайте ги вий“, както и редица литературно-критически изследвания и статии.
Мнения за Петър Димитров-Рудар
В юбилейната статия на „Учителско дело“ за 60-годишнината му, Иван Арнаудов подчертава богатата култура и предаността на Димитров-Рудар към детската литература. Според него предговорите, които той пише към издания, често прерастват в самостоятелни изследвания, а съставените от него антологии помагат за популяризиране на българската литература сред младежта.
В статията „Умението да се разговаря с младия читател“ на литературоведа Димитър Попиванов, публикувана по повод 70-годишнината на Димитров-Рудар, той твърди, че първата книга на автора поставя основите на задълбочено изследване на литературата за деца. Попиванов смята, че Димитров-Рудар е един от пионерите в литературната критика в тази област, комбинирайки научен анализ с разбиране на детската психология и интереси.
В поздравителен адрес на Съюза на българските писатели по случай 70-годишнината му, се подчертава значителният му принос за развитието на литературата за деца и критиката в България. В публикация в „Вечерни новини“ на Цветан Северски за неговата 70-годишнина се акцентира на неговата неизчерпаема енергия и интерес към новата литература и млади писатели.
В статия, посветена на 80-годишнината му в „Пламък“, Ангел Тонов го нарича „изследовател на литературата за деца и юноши“ и отбелязва, че приносът му надхвърля единствено написаното. Тонов изтъква, че Димитров-Рудар е един от първите български литературоведи, които разглеждат детската литература като независима художествена сфера с свои уникални характеристики и критерии за оценка.
Наследство
Петър Димитров-Рудар почива на 18 октомври 1994 г., оставяйки зад себе си богато литературно, критическо и педагогическо наследство, которое играе важна роля в българската култура. Със своите публикации, учебници и редакторска работа той допринася за утвърдването на детската литература като значима част от националния литературен контекст. Като основател на Дружеството на детските писатели и един от водещите изследователи в областта, Димитров-Рудар остава сред ключовите фигури в зората на българското литературознание.
/ДС/отдел „Справочна“/
/ЕМС/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Речник на българската литература, том 1, София, 1976, ИК на БАН, с. 351; в. „Учителско дело“, бр. 51, 1 юли 1966 г.; в. „Вечерни новини“, бр. 7585, 2 юли 1976 г.; в. „Литературен фронт“, бр. 30, 22 юли 1976 г.; сп. „Пламък“, бр. 8, 1976 г.; в. „Литературен фронт“, бр. 34, 22 август 1981 г.; сп. „Читалище“, бр. 9, 1981 г.; сп. „Пламък“, бр. 7, 1986 г.; Бюлетин „Личностите на света“, БТА, юли 1996 г.
