За пореден път Румен Радев представя позиция, която определя като защита на българския национален интерес, но на практика тя съвпада с интересите на Кремъл, а не с тези на европейските партньори на България. Докато страната ни е член на Европейския съюз и дължи солидарност към общите решения срещу руската агресия, държавният глава демонстрира готовност да блокира новите санкции срещу Москва – държава, която официално обяви България за „неприятелска“. Парадоксът е още по-голям на фона на постоянните призиви на Радев за „мир“, които неизменно са отправени към Украйна, но рядко или никога към Русия – страната, започнала войната и която последователно отхвърля международните усилия за преговори и прекратяване на агресията.
Премиерът Румен Радев заяви, че ще наложи резерви към 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия. Министър-председателят отговори на въпрос на Йордан Иванов от „Демократичана България“ дали е готов да блокира следващия европейски пакет санкции.
„Що се отнася дали имам готовност да наложа резерви към 21-вия пакет – не че имам готовност, аз ще го направя. Просто и ясно. Защото защитавам и отстоявам българския национален интерес“, заяви Румен Радев, а думите му бяха посрещнати с ръкопляскания в пленарната зала.
Относно евентуални санкции срещу руския патриарх Кирил, премиерът коментира, че изобщо не се интересува от личността на руския патриарх, но той е предстоятел на Руската православна църква.
Що се отнася до резервите към Вагит Алекперов, идването на „Литаско“ по тяхна инициатива в България веднага след обявяването на тези мои резерви, е достатъчно показателно, каза Радев. Ефектът е да гарантираме надеждната, устойчива работа на рафинерията в Бургас, защото ако вие говорите с хората, които работят и ежедневно трябва да настройват и поддържат рафинерията, те споделят, че ако продължаваме да работим в този санкционен режим, наложен и от „Литаско“, рафинерията е заплашена от спиране, посочи той. Що се отнася до арбитража, ще направя всичко възможно този арбитраж да бъде избегнат, заяви още министър-председателят.
Румен Радев каза, че от представителите на „Литаско“ са разбрали, че не е имало регулярен диалог с предишното ръководство на „Лукойл България“ и особено с търговския управител по това време.
През ноември миналата година заради изискуем заем от „Литаско“ към „Лукойл България“, невърнат заем в съществени размери, на „Лукойл Нефтохим“ – рафинерията в Бургас, е бил наложен запор за закупване на нефт от компании, регистрирани в Швейцария, а голяма част от международните компании, които търгуват с нефт, са регистрирани именно в Швейцария, каза премиерът. По думите му това силно е стеснило възможностите на рафинерията да доставя суров петрол.
Това, което впоследствие разбираме, след като вече имахме смяна в ръководството и нов особен търговски управител, рафинерията е имала значителни проблеми с логистиката и доставката на суров петрол. Била е принудена да работи с тежки видове нефт, което води до съществени логистични проблеми, каза Румен Радев. Той обясни, че рафинерията е настроена да работи с нефт от сорт „Уралс“, който вече няма, и е принудена да търси различни видове доставки, така че да осигури един бленд, който да доближава тези характеристики. Това при стесняване на възможностите за доставки не е било възможно да се осъществява, затова е имало случаи на работа с тежки видове нефт. Това води до бързо задръстване на инсталациите, до тяхното изхабяване, до натоварването на персонала на рафинерията, който непрекъснато трябва да се занимава с пренастройки, до удължаване на маршрутите на танкерите, оттам и цените, оттам и себестойността, каза Радев. Това, което успяхме да постигнем като споразумение, е „Литаско“ да вдигне този запор и „Лукойл Нефтохим“ да може да закупува суров петрол без ограничения, но спазвайки санкционните изисквания, заяви министър-председателят. Така че рафинерията вече ще може много по-лесно да доставя петрол с необходимите характеристики и също така транспортната задача ще бъде много по-ефективна, т.е. ще избегнем някои далечни дистанции за доставка, допълни той.
И тук остава по-големият въпрос – какво послание изпраща България към своите европейски партньори. Когато българският премиер системно се разграничава от общите решения на Европейския съюз по отношение на руската агресия, това неизбежно поставя под съмнение доколко страната ни е надежден и предвидим съюзник. Особено когато позициите му съвпадат с тези на Москва, а не с политиката на общността, към която България доброволно принадлежи.
Парадоксът е, че голяма част от хората, подкрепили Румен Радев на президентските избори, не го направиха заради проруската му ориентация. Напротив – мнозина го възприеха като алтернатива на модела, олицетворяван от Бойко Борисов и Делян Пеевски, като обещание за повече независимост, институционалност и различен стил на управление. Днес обаче именно последователните му позиции в подкрепа на Русия и срещу ЕС рискуват да отчуждят част от този електорат. Защото призивите за мир звучат убедително само когато са отправени и към агресора, а не само към потърпевшата страна. А защитата на националния интерес, която толкова често съвпада с интересите на държава, която е обявила България за неприятелска вече изглежда съвсем не на място. Именно затова политическата опора, върху която стъпи Радев на последните избори изглежда все по-нестабилна, а изборите предсрочните избори на есен все по-вероятни.
