Следващата седмица постановява основна непременно загриженост за глобалните пазари, при която инвеститорите ще анализират как спада на цените на петрола и по-ниските данни за заетост в САЩ могат да повлияят на настоятелните позиции на централните банки, или инфлационният натиск остава основната отправна точка за монетарната политика.
Протоколът от последното заседание на Федералния резерв, проведено на 16 и 17 юни, е ключов ориентир за пазарите. Това бе първата сесия под ръководството на Кевин Уорш, на която лихвите останаха без изменение в диапазона 3,5 – 3,75%. Според Ели Хендерсън от „Инвестек“ (Investec), протоколът може да разкрие дали краткото изявление след заседанието показва променен стил на комуникация от централната банка.
Според експертите на банка „Хаспа“ (Haspa), влиянието на паричната политика върху пазарната динамика е очевидно. Те акцентират, че докато инфлацията в Европа намалява по-бързо от очакваното, ФР остава стриктен. На симпозиума в Синтра Уорш отхвърли надеждите за бързо снижаване на лихвите, което доведе до 70% вероятност на паричните пазари за покачване през септември, предизвиквайки разпродажби на технологични акции. В момента компаниите навлизат в период на затишие преди тримесечните отчети, което временно премахва важен фактор за подкрепа. От „Хаспа“ предлагат добавяне на дефанзивни активи, включително конвертируеми облигации, за стабилност на портфейлите.
Общият тренд на пазарите вече е намалил част от очакванията за повишение на лихвите, след като данните за юни показаха създаване на едва 57 000 работни места в САЩ. Това отслаби аргументацията за прегряваща икономика, но не я е отхвърлило напълно. Данните от Ел Ес И Джи (LSEG) все още сочат, че паричните пазари напълно отразяват вероятност за повишение с 25 базисни пункта през декември, с риск да се случи още през октомври.
Линдзи Джеймс от „Куилтър“ (Quilter) посочва, че намаляването на ценовия натиск и първите показатели за охлаждане на трудовия пазар може да означават, че повишенията изобщо не ще се осъществят. Това поставя пазарите в неясно състояние: налични данни за икономическа стабилност, но недостатъчни аргументи за бързо затягане.
Ситуацията в Европа е подобна, но с по-слаб икономически фон. „Оксфорд Икономикс“ (Oxford Economics) обобщава, че икономиката в еврозоната се стабилизира след шока, свързан с Иран, но основната динамика остава слаба. ЕЦБ вече повиши депозитната си лихва до 2,25% през юни, а протоколът от заседанието ще покаже дали това е начало на дълъг цикъл или предпазна мярка срещу временен енергиен шок.
Спадът на петрола до около 70 долара за барел от сорта Брент променя ситуацията. „Комерцбанк“ (Commerzbank) подчертава, че цената сега е само около 5 долара над нивата преди войната. Това е довело до намаляване на инфлационните очаквания и по-слаби ставки за ново повишение на лихвите от ЕЦБ. Същевременно банката предупреждава, че движението може да е прекалено бързо, ако нормализацията на корабоплаването през Ормузкия проток не се установи дълготрайно.
В Германия DAX записа нов рекорд, преодолявайки страничните движения от началото на годината. Според анализа на банката „Хелаба“ (Helaba), след горещото време в страната е настъпило свежо охлаждане, което е видно и при инфлацията (2,3% през юни). Експертът от „Хелаба“ Маркус Райнванд добавя, че притесненията за технологичен балон в Европа са неуместни, тъй като секторът не страда от прекалено високи оценки. Въпреки това, той предупреждава, че за да се поддържа ръстът на стандартните ценни книжа, се нуждаят от значителни увеличения на корпоративните печалби, които не са напълно гарантирани.
И „Хелаба“ забелязва облекчение за централните банки, но несигурността остава. Анализът показва, че спадът в цената на петрола намалява дългосрочните инфлационни очаквания и подкрепя облигациите, но рисковете около Персийския залив все още не са изчезнали. Затова в Синтра, представителите на централните банки се въздържаха от категорични сигнали, оставяйки отворена възможността за действия при ново ускорение на ценовите нива.
На облигационните пазари това доведе до изправяне на лихвените криви както в САЩ, така и в Европа. Краткосрочните облигации получиха подкрепа от по-ниските очаквания за основните лихви, докато дългосрочните книжа реагираха по-слабо. Доходността на 10-годишните германски федерални облигации се увеличи с около 6 базисни пункта до 2,91%, а разликата между 2- и 10-годишните книжа премина 40 базисни пункта.
На фондовите пазари основната тема остава дали ралито ще се пренесе извън сектора на технологичните акции. S&P 500 завърши второто тримесечие с ръст от 14,9%, най-силното за тримесечие от 2020 г. насам, като водещ фактор бяха предимно производителите на полупроводници и компании, свързани с изкуствения интелект. Най-острите колебания в акциите на производителите на памети показват колко чувствителен е пазарът към знаци за прегряване.
Джо Мацола от „Чарлз Шваб“ (Charles Schwab) отбелязва, че в предстоящите седмици ще следи дали ротацията ще продължи в сектора на здравеопазването, индустрията и финансите, или по-дълбокото отстъпление сред технологичните лидери ще се трансформира в обща пазарна корекция.
В Европа ротацията вече служи в интерес на по-цикличните сектори. DAX записа седмичен ръст около 4,4%, подкрепян от германските реформи, по-ниските цени на петрола и отсъствието на нови „ястребови“ сигнали от Синтра. Най-добре се представиха индустриалните компании, следвани от секторите на недвижимите имоти и финансите.
„Райфайзен Рисърч“ (Raiffeisen Research) оценява фундаменталната картина като оптимистична, тъй като корпоративните печалби в Европа показаха по-голяма устойчивост от очакваното, дори в контекста на енергийния шок. Въпреки това, анализаторите предупреждават, че най-добрият момент за покупки вероятно е вече преминал, особено ако новите големи IPO-та предизвикат по-широка пазарна еуфория.
В САЩ фокусът преминава към протокола на ФР, индекса ISM за услугите, данни за търговия и седмичните молби за помощи при безработица. В Европа инвеститорите ще следят поръчките и индустриалното производство в Германия, окончателните данни за инфлацията във Франция и Германия, както и протокола на ЕЦБ.
Във Великобритания вниманието ще бъде насочено към Доклада за финансовата стабилност на „Банк ъв Ингланд“. „Инвестек“ отбелязва, че институцията ще представи първоначалните резултати от т.нар. системен стрес сценарий, който разглежда как небанковата финансова система би реагирала на спазмени на пазара. Това е във връзка с нарастващите опасения за частното кредитиране.
Общата ситуация остава по-балансирана, но не и спокойна. По-ниските цени на нефта намаляват инфлационния натиск, слабият трудов пазар в САЩ ограничава агресивните мерки и ротацията към индустриални, финансови и здравни компании позволява на пазарите временно да се задържат без постоянна зависимост от изкуствения интелект.
Рискът е, че тази оптимистична картина зависи от няколко условия едновременно: примирието в Близкия изток да не се разпадне, инфлацията да продължи да намалява и технологичните акции да не предизвикат по-широка корекция. Поради това протоколите на ФР и ЕЦБ ще бъдат разглеждани не само като документи за минали решения, а и като тест за готовността на централните банки да приемат, че най-тежкият етап от енергийния шок вече е зад гърба им.
