Очаква се съюзниците в НАТО да поемат ангажимент за нови договори за въоръжение на стойност милиарди долари и за увеличаване на производството на оръжия по време на срещата на върха на Алианса в Анкара, която ще се проведе утре и вдругиден.
Администрацията на американския президент Доналд Тръмп настоява Европа да увеличи инвестициите си в отбраната и да поеме основната отговорност за сигурността на европейския континент.
Очаква се лидерите да се съсредоточат върху напредъка по изпълнението на целите за разходите за отбрана, увеличаването на производството на отбранителна продукция и начина, по който да бъде реализирано постепенното прехвърляне на тежестта за отбраната от Съединените щати към Европа.
Но въпреки критиките на президентът на САЩ Доналд Тръмп се очаква на срещата да бъде потвърден ангажимента към член 5 от Северноатлантическия договор, който предвижда взаимна отбрана. Според дипломатите в документа Русия отново ще бъде определена като дългосрочна заплаха.
Разширяване на отбранителното индустриално производство
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте желае срещата на върха да бъде съсредоточена основно върху разширяването на отбранителното индустриално производство. Част от причината е стремежът му да постави обединяваща тема, която да помогне за преодоляване на вътрешните разногласия в Алианса.
Акцентът върху увеличаването на производството в рамките на НАТО отразява предизвикателството европейската отбранителна индустрия да се насочи от производството на високотехнологични и скъпи оръжейни системи към бързо серийно производство. В същото време обещанията за нови отбранителни сделки, от които ще спечелят и американски компании, ще позволят на Рюте да представи НАТО като икономически изгоден съюз – аргумент, който би намерил отклик у Тръмп.
Подкрепата за Украйна
Според източници на изданието Politico НАТО ще се ангажира да предостави на Украйна военна помощ на стойност 70 милиарда евро и през следващата година да осигури поне същия размер на подкрепата. Не се очаква САЩ да участват в нея.
Европейската отбрана
Очаква се усилията на Европа да поеме по-голяма отговорност за възпирането и отбраната на континента, докато САЩ пренасочват вниманието си към други стратегически приоритети .
Европейските съюзници засега са заявили желание да поемат ангажимент да участват по-активно в отбраната на континента, като специално се посочват инвестиции в далекобойни ударни способности, системи за противовъздушна отбрана и безпилотни летателни апарати.
Далекобойните ударни способности – ракети с голям обсег, способни да поразяват цели далеч зад фронтовата линия – се превърнаха в спорен въпрос между САЩ и Европа. Докато европейските държави желаят да развият такива способности с цел възпиране на Русия, Вашингтон не е склонен да им предостави възможност да използват подобни оръжия. Дори Пентагонът отказа да изпрати ракети „Томахоук“ в Германия с аргумента, че Москва може да възприеме подобен ход като ескалация.
Съюзниците в НАТО се стремят да намалят още един основен източник на напрежение между Европа и Вашингтон – войната с Иран. Макар че САЩ подписаха предварително споразумение за прекратяване на конфликта, европейски представители се опасяват, че нерешените въпроси могат да се превърнат във водеща тема на срещата в Анкара.
Кои лидери ще присъстват?
В срещата ще участват лидерите на всичките 32 държави – членки на НАТО, включително президентът Доналд Тръмп. Очаква се президентът на Украйна Володимир Зеленски, президентът на Южна Корея Ли Дже-мьон, председателят на Европейския съвет Антониу Коща и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да се присъединят към официалната вечеря с лидерите на НАТО във вторник вечер.
В Анкара се очаква външните министри на НАТО да проведат срещи със своите колеги от Бахрейн, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства, както и работна вечеря с външния министър на Украйна и върховния представител на Европейския съюз по външните работи и политиката на сигурност Кая Калас.
Министрите на отбраната на НАТО също така ще проведат разговори с министрите на отбраната на Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея.
Кой ще спечели от превъоръжаването на Европа
Остава и един от най-важните въпроси, който вероятно ще стои зад официалните декларации в Анкара – кой всъщност ще бъде основният печеливш от предстоящото превъоръжаване на Европа.
През последните месеци европейските съюзници поемат все по-голяма роля във финансирането на военната подкрепа за Украйна. На този фон все по-често се обсъжда вариантът европейски средства да бъдат използвани за закупуване на въоръжение, включително от американски производители. Това поставя въпроса дали и на срещата в Анкара Тръмп европейските съюзници да увеличат покупките именно на американска военна техника.
В същото време в европейските столици все по-силно се налага противоположна логика. Брюксел насърчава държавите членки да инвестират в собствения европейски отбранителен капацитет и да развиват европейската отбранителна индустрия, така че континентът да намали зависимостта си не само от американските гаранции за сигурност, но и от американските оръжейни доставки.
Дебатът не е само икономически. Използването на определени американски оръжейни системи остава обвързано с политически и експортни разрешения от Вашингтон, което поставя въпроса доколко Европа може да разчита на пълна оперативна автономия при евентуални бъдещи кризи.
Затова истинският тест след срещата в Анкара няма да бъде единствено колко милиарди евро ще бъдат обещани за отбрана, а и накъде ще потекат тези средства – към американските производители или към европейския военно-промишлен комплекс. Именно от този избор ще стане ясно дали Европа действително изгражда по-голяма стратегическа самостоятелност, или просто ще финансира нова вълна от покупки на американско въоръжение.
