Бюджетните решения ще окажат пряко влияние върху качеството на живот в страната и най-силно ще ударят уязвимите населени групи, заявява омбудсманът Велислава Делчева, която представи становището си пред Народното събрание относно проектите на Закона за държавния бюджет на Република България и на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г.
„Омбудсманът подкрепя намеренията за предотвратяване на злоупотреби с публични средства и за подобряване на контрола върху социалните плащания. В същия момент е важно да се уверим, че въвеждането на по-строги механизми за оценка и контрол няма да ограничи неоснователно достъпа до социална помощ за хора, които реално отговарят на изискванията за получаване на такава“, подчертава Делчева в прессъобщение.
Относно пенсионната система, омбудсманът поставя акцент на необходимостта от адекватни доходи за възрастните лица, особено спрямо инфлацията и ценовия натиск.
„Като омбудсман приветствам планираното увеличение на минималната пенсия по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване. Въпреки това, считам, че при формирането на размера на пенсионните плащания трябва да се отчитат не само финансовите възможности на бюджета, но и реалното повишаване на разходите за живот, инфлационните изменения и социално-икономическите ефекти от присъединяването на Република България към еврозоната“, добавя още в становището си.
Делчева акцентира и на връзката между минималната пенсия и линията на бедност, като предупреждава за опасността от социална изолация на мнозина пенсионери.
Омбудсманът предлага при обсъждането на законопроекта да бъде разгледана възможността минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да не бъде по-ниска от линията на бедност, зададена за страната.
Делчева подчертава, че остава и проблемът с подкрепата за деца с увреждания. В своята позиция тя отново акцентира на факта, че липсата на механизъм за ежегодна актуализация на тези помощи води до реална загуба на стойност и затруднения в достъпа до важни услуги като рехабилитация, здравеопазване и лекарства.
Сред темите, които омбудсманът споменава, са и запазването на размера на обезщетението за отглеждане на дете до две години, както и еднократната помощ за ученици, която остава фиксирана на 300 лв. от 2021 г. насам.
В становището си Делчева изразява опасения, че увеличаването на осигурителната тежест без съответно нарастване на доходите може да създаде допълнителен финансов натиск върху семействата. Що се отнася до планираното въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители, омбудсманът казва, че мярката може да бъде приета само при наличие на ясен, нормативно уреден, финансово обезпечен и действителен компенсаторен механизъм.
Делчева подчертава също липсата на планирани средства в държавния бюджет и в тригодишната прогноза за изграждането на национална детска болница. Според нея, необходимо е включването на разходи за строителството в средносрочната макрорамка.
„Нулевото планиране за следващите три години, до 2028 г., носи риск проектът отново да бъде замразен, след като изтекат наличните 47 млн. за проектиране. Необходими са средства и за свързаната инфраструктура“, коментира общественият защитник.
В заключение омбудсманът призовава Народното събрание, при разглеждането и приемането на бюджетите за 2026 г., да гарантира, че фискалната политика няма да бъде в ущърб на социалната защита на най-уязвимите социални групи, за да не се достигне до затруднен достъп до основни права.
Законопроектите за държавния бюджет за 2026 година, бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще бъдат разгледани днес на първо четене от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание. Проектът на Закон за държавния бюджет на България за 2026 година предвижда дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Заложените приходи, помощи и дарения са в размер на 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро. Законопроектът не предвижда увеличаване на възнагражденията чрез автоматични механизми. Сред прилаганите мерки са увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия и увеличаване на приходите от облагането на хазарта.
