Неясните перспективи за бъдещето изискват непрекъснато наблюдение на развитието в геополитиката, енергийните пазари, веригите за доставки и инфлационните прогнози. Това подчерта гуверньорът на италианската централна банка, Банка д’Италия, Фабио Панета, по време на конференция в Рим, според информация от италианската медия „Телеборса“.
Рискът от повишаване на инфлацията и несигурността относно бъдещето налагат централните банки да не се ангажират с предварително зададена траектория при управлението на паричната политика, добави Панета.
Европейската централна банка трябва да Балансира между две крайности – не бива нито да игнорира шока като временно явление, нито да действа така, сякаш икономиката е в същото състояние като преди четири години, каза той, визирайки енергийната криза, която започна след руската инвазия в Украйна.
„Търсенето е намалено. Реалните лихвени проценти са по-високи. Шокът се отрази по-силно на цените на петрола, отколкото на газа“, обясни Панета, подчертавайки, че сегашната ситуация не може да се сравнява с кризата от 2022 г. „Икономиката на еврозоната също е преминала през промени – капацитетът за внос на втечнен природен газ е увеличен, което позволява по-добра диверсификация на доставчиците, а делът на възобновяемите източници на енергия в производството на електричество е нараснал“, добави той.
Според него, при тези условия, еврозоната е станала по-устойчива на енергийни шокове.
Обаче, шоковете, трудни за регулиране с парична политика, са проблематични, предупреди управителят на централната банка. „Нетният им ефект зависи от относителната сила и стабилност на търсенето и предлагането“, добави той.
Продължаващите промени поставят предизвикателства пред трансмисията на паричната политика към икономиката, изтъкна Панета, допълвайки информация в „Соле 24 оре“.
Той добави, че геополитическата фрагментация, изкуственият интелект, цифровите финанси, застаряването на населението и измененията в климата трансформират средата за домакинствата, бизнеса и политиците. „Светът след епохата на „Голямата умереност“ е навлязъл в нова ера на „Голямата реконфигурация“, заяви той.
Тази нова ера носи структурни изменения в механизмите на паричната политика, които затрудняват адаптирането на централните банки. Паричната политика в постоянно променящ се контекст трябва да се нагоди към динамиката на икономиката, подчерта Панета. „Компютърните науки, политическите науки, климатологията и енергийной икономиката вече все по-често са част от инструментите на един централен банкер“, добави той.
