Във връзка с Пенчо Славейков са формирани множество естетически стереотипи, които могат да бъдат опровергани или поне прецизирани. Това заяви проф. Николай Димитров, преподавател и литературен историк, по време на дискусия в пресклуба на БТА, организирана по случай 160-ата годишнина от рождението на поета и българския модернизъм. Мероприятието е под наслов „Пенчо Славейков днес“ и се организира от Българската телеграфна агенция.
Проф. Димитров сподели, че устояващите представи за Славейков и за кръга „Мисъл“ продължават да се предават в училищата и университетите. Той подчерта, че е необходимо част от утвърдените оценки за твореца да бъдат преосмислени. Също така зададе въпрос дали културната роля на Пенчо Славейков не е по-значима от неговото литературно наследство.
Думата, която най-добре характеризира Пенчо Славейков като творец, вероятно е „противоречие“, посочи проф. Димитров. Според него самият Славейков е създал съществуващата реалност около себе си – в неговите идеи и действия присъстват множество противоречия, които той осъзнава и приема. За поета противоречието е житейска максима, свързана с развитието и непрестанното усъвършенстване на индивида и обществото.
Проф. Димитров подчерта, че едно от основните противоречия в живота на Славейков е свързано с физическите му страдания. Въпреки че той е боледувал голяма част от живота си, неговата поезия не е поезия на страданието. Тя по-скоро е елитарна, а меланхолията му може да бъде описана като „светла меланхолия“ – състояние, което не поражда безнадеждност, а предлага поглед към бъдещето.
Според преподавателя, в творчеството на Славейков съществува и още едно на пръв поглед противоречие – силната връзка с миналото, семейството и традицията, комбинирана с вечния стремеж към бъдещето и към идеала за човека, който предстои да бъде.
Друга важна дума в контекста на естетическото присъствие на Славейков е „еманципация“, каза проф. Димитров. Тя е свързана с желанието на поета да се освободи от културните и литературните стереотипи, от ограниченията на колектива и дори от собствените му предразсъдъци. В културно отношение, това представлява еманципацията на литературата като изкуство с определени задачи и социална роля, както и разграничаването на елитарната и масовата литература.
Проф. Димитров напомня, че тази година се навършват 120 години от публикацията на „Сън за щастие“. Според него, тя не е модерна в класическия смисъл на думата, но е изключително важна за българската литература, тъй като за първи път създава усещането за цялостна книга, а не просто за сборник от стихотворения. Славейков акцентира на това, че книгата трябва да има свой собствен вътрешен заряд и концепция.
Като друга значима творба той цитира „На острова на блажените“, която вече е свръхконцептуална книга. Той счита, че заедно с „Безсъници“ на Пейо Яворов, тя инициира разбирането, че поезията трябва да бъде структурирана като комплексен художествен свят, а не просто като набор от отделни текстове.
Проф. Димитров коментира, че при Славейков ярко присъства концепцията за гения като духовен водач на човечество, свързана с неговото виждане за елитарността на изкуството.
Пенчо Славейков отстоява идеята, че езикът се усвоява чрез литературата, а не единствено в класни стаи и чрез научни учебници. Затова той позволява да използва разговорен стил, особено в критичните си текстове, добави проф. Димитров.
В хода на дискусията преподавателят се спря и на теми, свързани с модернизма, романтизма и неоромантизма, както и на определянето на Славейков като идеалист и декадент, политическите възгледи на авторите, символизъм, езотеризъм и философските аспекти на неговото творчество.
„Час ЛИК“ на БТА предоставя възможност за близки срещи с личностите на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен на интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
