Преди десет години части от турската армия направиха опит да свалят правителството на Ердоган. Последствията от неуспешния преврат се усещат в Турция и до днес.
Вечерта на 15 юли 2016-а започва спокойно – понеже е петък, мнозина са се събрали с приятели или роднини, никой не предполага, че Турция ще се промени само за часове.
Изведнъж по улиците тръгват танкове. Изтребители летят над Анкара и Истанбул. Войници затварят моста на Босфора – връзката между Европа и Азия. Парламентът в Анкара е бомбардиран. Президентът Реджеп Тайип Ердоган излиза с телевизионно обръщение, в което призовава населението да излезе на улиците и да спре преврата.
Опитът за свалянето на Ердоган се проваля още същата нощ. Но неговите политически последствия се проявяват в страната и до днес.
Турското правителство обвини за опита за преврат движението „Гюлен“. Множество високопоставени военни с връзки с Гюлен бяха арестувани. Основателят на движението ислямският проповедник Фетуллах Гюлен живееше тогава в изгнание в САЩ, където почина през 2024 година. Той навремето бе близък съюзник на Ердоган – двамата заедно значително допринесоха за намаляване на политическото влияние на турските военни и за разширяване на властта на Ердоган. По-късно обаче съюзът се разпадна. Правителството обвинява Гюлен, че в продължение на десетилетия е имал поддръжници в правната система, полицията, армията и други държавни институции – с цел да подкопае държавата. Гюлен и неговите привърженици отрекоха каквото и да било участие в пуча.
Денят е национален празник в Турция
Днес 15 юли е национален празник в Турция. Мостът на Босфора междувременно носи името „Мост на мъчениците от 15 юли“ – напомня за хората, загинали в онази нощ. По официални данни загиналите са 253-ма, повечето цивилни граждани. Много улици, площади и училища също са наречени „15 юли“.
Денят обаче не е само в памет на жертвите – той маркира и една дълбока политическа промяна. В годините след опита за преврат правителството продължи да разширява властта си. Движението „Гюлен“ бе определено за терористична организация, неговите предполагаеми поддръжници бяха отстранени от държавния апарат.
Шест дни след пуча парламентът обяви извънредно положение. Първо то бе за три месеца, след което бе удължавано седем пъти и приключи едва на 19 юли 2018 година. През това време президентът управляваше предимно с декрети.
Последствията от чистките бяха огромни: над 120 000 работещи в администрацията и армията бяха уволнени. По официални данни между 2016 и 2025 година към 390 000 души са били арестувани за предполагаеми връзки с движението „Гюлен“. Освен това са били затворени 2761 обществени институции – училища, дружества, фондации и медии. 4130 души бяха осъдени на доживотен затвор.
„Изключително централизирана структура“
Политологът Ерсин Калайджиоглу отбелязва, че извънредното положение оказва влияние и до днес. Формално то приключи през 2018 година, но неговите практики „в известна степен са се институционализирали“. Държавата е трайно променена, особено честото използване на декрети е довело да „изключително централизирана структура“.
Обществената администрация също е променена из основи. Според Калайджиоглу тя се е превърнала от апарат със собствен експертен стандарт и научен опит в администрация, която на първо място прилага политическите указания.
Освен това опозиционните партии упрекват правителството, че е извършило чистки много извън обхвата на движението „Гюлен“. Наред с неговите предполагаеми привърженици, потърпевши са и критици на управлението.
Пътят към президентската система
В политически план опитът за преврат доведе и до сближаване между Партията на справедливостта и развитието на Ердоган и крайната Партия на националистическото действие. С нейна подкрепа правителството можа през 2017 година да проведе референдум за промяна на Конституцията. Резултатът: Турция от парламентарна стана президентска система. Постът на премиера бе отменен, изпълнителните правомощия на президента бяха значително разширени. Оттогава критиците говорят за „еднолично управление“.
Калайджиоглу определя промяната в Конституцията като същностна промяна в режима. Политическата система се е превърнала в „неопатримониален султанизъм“ – държавна форма, в която политическата власт е концентрирана в ръцете на един човек и всички основни решения се взимат най-вече от президента.
Президентската система промени и опозицията. Тъй като за президентството е нужно абсолютно мнозинство, опозиционните партии започнаха да сключват предизборни съюзи и да издигат съвместни кандидати. Това даде ефект: на местните избори през 2019 година и после през 2024-а опозицията спечели кметските места в двата най-големи града Анкара и Истанбул.
Срещу много от опозиционерите обаче сега се водят разследвания или към тях са отправени обвинения в тероризъм. Най-известният случай е на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, смятан за най-важния политически противник на Ердоган. След като бе преизбран, срещу него започна наказателно преследване.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
