Слави Василев бодряшки ни обясни колко е сложна външната политика

Вероятно в опит да омаловажи поредната издънка на правителството на Румен Радев в сектор външна политика, депутатът от „Прогресивна България“ Слави Василев публикува бодряшки коментар в социалната мрежа фейсбук, в който се опитва да обясни на българските граждани колко е сложна в действителност външната политика. В него той защитава действията на правителството и се опитва да обясни защо разминаванията в публичните позиции на премиера Радев и външния министър Велислава Петрова не са признак на хаос, а израз на сложна международната дипломация.

Ето какво написа той:

„Отдавна не съм писал тук, но наблюдавам как редица анализатори и наблюдатели се упражняват върху външния ни министър – как „шикалкавил“ и какво двуличие имало между неговите заявки и тези на премиера.

Подобна гледна точка е погрешна и показва неразбиране на тънката материя и спецификата на външната политика.

България за пръв път има самостоятелна външна политика, поне откакто сме членове на НАТО и ЕС. Никога досега, от този период насам, нито едно правителство не е трябвало да плува самостоятелно в бурните води на международните отношения със собствени сили. Винаги сме се задоволявали да бъдем закачени за локомотива и накъдето ни заведат, натам.

Няма да ми стигне целият Facebook, за да изпиша колко погрешно е това, колко вредно е за националния ни интерес, как губим рефлексите на самостоятелна държава и как това се е наслагвало с години.

Обществото ни на практика никога не е ставало свидетел на такъв момент. България е член на ЕС и НАТО и в същото време трябва да се съобразява с две реалности – реалността на съюзниците ни, с която трябва да се съобразим, и реалността на нашата собствена призма за националния интерес. Това означава, че настоящият външен министър има изключително трудната задача за пръв път от всички външни министри след Втората световна война насам да съчетава националния интерес със съюзническите изисквания. И да държи вратите отворени. Всички врати.

Това е истинска външна политика за държава, която не е член на G7.

Другото, на което сме свикнали, се нарича роболепничество.

Българското правителство и министър Петрова за пръв път поставят България на картата на държавите, които имат глас. И този глас се чува. Навсякъде.
А колегите, които обясняват, че премиерът ще трябва да се обяснява за „грешки“ на свои кадри, не разбират какво е външна политика и колко е сложно да съчетаеш своя глас с хор, който пее друга песен, без да млъкнеш.

На всеки, който ме чете и който ме е следвал през годините – доверете ми се. Никога България не е била по-солидна по отношение на външната си политика. И това е само началото.

А що се отнася до министър Петрова – тя е първият български външен министър, който се бори толкова мъжки за България. Доверете ми се.“

Истината е, че и без Слави Василев да обяснява сложността на международната и външната политика, почти всеки грамотен български гражданин е наясно, че това не е лесна сфера. Външната политика е сред най-деликатните области на държавното управление, където решенията често изискват баланс между различни интереси, съюзнически ангажименти и национални приоритети. Дипломатическите ходове рядко са еднозначни, но това не означава, че липсата на ясна позиция може да бъде представяна като държавническа мъдрост.

Проблемът, който Василев очевидно не вижда или съзнателно пропуска, не е в сложността на международните отношения, а в противоречивите сигнали, които идват от българските институции. Опитите да се лавира между различни позиции, да се изпращат различни послания към различни публики и това да бъде представяно като „защита на българския национален интерес“, по-скоро създават впечатление за липса на посока или некомпетентност, отколкото за умела дипломация.

Историята показва, че държавите, които се опитват да запазят привиден неутралитет между противопоставящи се сили, често плащат висока цена. В международната политика колебанието и двусмислеността рядко се възприемат като проява на сила – по-често те се тълкуват като слабост и липса на надеждност. Държавите, които днес са наши партньори, очакват предвидимост и последователност, а не дипломатически маневри, които пораждат повече въпроси, отколкото доверие.

Когато една страна постоянно изпраща смесени сигнали, тя не само рискува да загуби доверието на своите съюзници, но и да се превърне в обект на недоумение и подигравки на международната сцена. А цената на подобни експерименти в крайна сметка няма да бъде платена от политиците, които днес ги защитават с гръмки обяснения, а от българските граждани – чрез отслабено влияние, пропуснати възможности и последиците от решения, взети в тяхно име.