Графитът за батерии и редкоземните метали, основно използвани в автомобилния сектор и вятърната енергия, са основополагаещи за множество индустрии – от възобновяеми източници до полупроводници. Производството и преработката на тези минерали все повече се концентрират географски, въпреки новите усилия за разширяване на източниците, сочи последният доклад на Международната агенция за енергията (МАЕ), разпространен от Франс прес.
През юни лидерите на Г-7 – Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания, САЩ и Европейския съюз се обявиха за съвместни усилия за „намаляване на зависимостите“ от Китай, без да назовават страната конкретно.
Сектори като добив и металургия имат дълги производствени цикли, така че ефектите от предприетите действия ще станат видими след време. Освен това инвестициите на големите минни компании спаднаха с 9% през 2025 г. след продължителен растеж.
От МАЕ посочват, че „географската концентрация“ в веригите на доставки за тези важни минерали, особено при рафинирането, е нараснала допълнително, като Китай остава основният печеливш.
Ситуацията е аналогична и при добива: например в сектора на мангана, никела и графита, почти целият ръст в предлагането идва от водещите доставчици.
Манганът се извлича основно в Южна Африка и Габон, никелът – в Индонезия, а графитът – в Китай.
Тези минерали „имат решаващо значение за съхраняването на електрическа енергия в презареждаеми батерии“, поясняват авторите на доклада, публикуван в началото на юни.
Цените на критичните минерали са нараснали през 2025 г. и началото на 2026 г., след спад в предходните години, в резултат на изразеното търсене, уточняват от МАЕ.
Това най-вече се отнася за „стратегически второстепенни минерали“, които се търгуват в малки количества, но играят важна роля в ключови вериги на стойността като енергетика, авиация, отбрана и изкуствен интелект.
Според МАЕ, галият, магнитните редкоземни елементи, итрият, графитът, волфрамът, телурът, кобалтът и германият са сред материалите, които са „високо изложени на рискове за сигурността на доставките“. „Много от тях вече имат ограничения върху износа“, се казва в доклада.
През октомври 2025 г. Китай наложи ограничения на износа, включително на редкоземни метали, след което ги удължи за една година.
Ако тези мерки бъдат „изцяло приложени“, те биха могли да застрашат ежегодното производство на стойност 6.5 трилиона долара извън Китай, посочва МАЕ в днешното си изявление.
Организацията в Париж все пак отбелязва напредък поради увеличената държавна подкрепа за „разширяване и диверсификация на доставките на критични минерали“, като ангажиментите за държавно финансиране достигат 65 млрд. долара през 2025 г. – четири пъти повече в сравнение с предишните две години.
Това е особено очебийно при редкоземните елементи, използвани за производството на ключови магнити за офшорни вятърни турбини, гражданската и военната авиация, автомобилната индустрия и други области.
Организацията счита, че новите проекти, обявени, особено в САЩ, могат да намалят дела на Китай в световното рафиниране на редкоземни елементи от 90% през 2023 г. на 85% до 2025 г., а с реализирането на всички планирани проекти – до 70% до 2035 г.
