Ахмед Юмит, един от най-популярните и обичани съвременни писатели в Турция, е автор на криминални романи и политически трилъри. Той изрази желанието си творбите му да бъдат достъпни на множество езици и намекна, че може да „прати“ своя известен герой комисар Йълдъз Карасу в София в следващи книги. В интервю за БТА преди публикуването на новия си роман през септември, той сподели впечатленията си от София и отбеляза България като страна, в която произведенията му са превеждани често.
Юмит е известен като най-превеждания Turkish автор в чужбина. Досега 27 от романите му са преведени на 37 езика, включително 11 на български: „Патасана“, „Паметта на Истанбул“, „Убийства в Бейоглу“, „Сбогом, мое прекрасно отечество“, „Дервишката порта“, „Убийство в новогодишната нощ“, „Убийството на султана“, „Мечът на Бога“, „Марионетка“, „Любов по едноименен роман“ и новата му книга „Червен сняг“.
„България е сред страните, където произведенията ми са превеждани с голям интерес, което ме прави много щастлив. Четири български издателства са публикували 11 от романите ми. Сюжетът на „Червен сняг“ представлява интерес за българските читатели, тъй като включва опити от моето време в София“, сподели 65-годишният автор, с когото разговаряхме в кафе-книжарница „Мукаддес“ в Истанбул, близо до работното му място.
Разговорът ни ни върна в 80-те години на миналия век, които служат като фон за сюжета на „Червен сняг“.
„Първото ми посещение в българската столица София беше през 1985 г., когато учех в Москва, след като бях замесен в левите революционни движения в Турция. Пътувах с фалшив паспорт и спрях в София. Спомените от този период са част от сюжета на „Червен сняг“. В 2014 година посетих отново София като почетен гост на книгопанаира и бях впечатлен от интереса към турската литература и нивото на книгоиздаването. София е красив и исторически наситен град, който ме привлича. Като любител на пътуванията и срещите с читатели и преводачи, се надявам отново да посетя България“, каза писателят.
От средата на 90-те години на миналия век, Ахмед Юмит въвежда нов персонаж в турска литература – детективът, анализиращ престъпления. Неговият герой е главен комисар Невзат от полицейското управление в Истанбул: внимателен, искрен, мил, любознателен, но и влюбен, страдащ и копнеещ – типичен „турски детектив“. Сред шедьоврите му е романът „Времето на хищните птици“ (изд. „Япъ Креди“, 2024 г.), който е част от поредицата за комисар Невзат и предизвиква интерес и в България, описвайки Турция през 21-ви век.
„Това е петият роман с Невзат. Той никога не се е сблъсквал с конфликти в съвременна Турция: корупция, социална разпадане, загуба на съпричастност и наркоразпространение. Невзат се бори с тези проблеми, от които всички се оплакват“, сподели авторът.
Персонажът, който му е донесъл популярност, е вдъхновен от негов разказ с криминален елемент – „Босоногата нощ“. Разказваческите му умения дължи на майка си, която умела да разказва приказки и истории, споделят критиците.
„Разбрах, че криминалната литература е начин за критика на системата. Чел съм Шекспир, Достоевски, Умберто Еко. Стилът ми е подобен на този на Агата Кристи – текстовете ми играят с двусмислени краища, които предизвикват интерес. Романът ми „Мъгла и нощ“ е смятан за първия детективски роман в Турция, много от романите ми черпят вдъхновение от историята. Основното за мен е да напиша качествена книга“, заяви авторът.
След успешното седмо издание на „Патасана“, Ахмед Юмит решава да се посвети изцяло на писането. Той отбеляза, че е един от малкото турски писатели, които се издържат с писане благодарение на романите, телевизионните сериали и авторските права.
„Автор, който комбинира криминална литература с история, митология и археология. Той не разглежда събитията просто като локални престъпления, а търси корените на престъпността в древността и колективната памет, представя историята не като суха материя“, заявяват критиците за него.
Новият му роман ще излезе на рождения му ден в края на септември.
„Действието ще се развива в Рим, където ще изследваме връзките между Римската империя и Анадолските земи. Първият римски император Октавиан Август казва: „Нашите корени водят към Троя“, която се намира в днешния Чанаккале. Предстоят убийства, мистериозни ритуали и исторически паметници. Византия, Пергамон и Анадола са част от днешна Турция, заради огромната територия на Римската империя. Романът разглежда общото минало на човечеството, като се движи между настоящето и миналото. Има убийства, история и детективи, но вместо Невзат, действието ще води комисар Йълдъз Карасу и нейният асистент Тобиас Бекер от полицейския отдел в Берлин“, добави Ахмед Юмит.
Когато го попитахме дали читателите могат да очакват действие в новини географски райони, Юмит отговори с въпрос.
„Дали пък да не „изпратя“ инспектор Йълдъз Карасу и нейния асистент на следващите приключения в София?!“, се пошегува той. „Може би в един от следващите ми романи действието наистина да се състои в България. Идеята не ми е чужда. Ние с тези страни, които някога бяха част от Османската империя, имаме много общи неща. Например, при посещение в България, Гърция или Сърбия, усещам тази близост“, допълни той.
Ахмед Юмит високо цени своите преводачи от различни държави.
„Те са изключително важни за мен. Практически те пренаписват романите ми, за да ги адаптират на своите езици. Срещал съм почти всички от тях, включително и тези от София. Всички са много отговорни личности. За мен е съществено преводачът да разбира текста на турски. Често ми задават въпроси относно неразбираеми части, а понякога дори откриват логически грешки в моите текстове.“
От Ахмед Юмит научихме, че планира есен, след пускането на новия роман, да покани своите преводачи от чужбина да прекарат няколко дни в Истанбул. Досега са разпратени поканите, включително и до София.
„Ще проведем симпозиум. Ще обсъдим какво преживяват по време на преводите на моите романи, с какви предизвикателства се срещат, какво им харесва и какъв интерес предизвикват публикуваните книги в техните страни. Мечтата ми е да направя моите книги достъпни на всички езици по света. Естествено, един автор може да има политически възгледи и мироглед. Но когато наложите свои виждания на читателя, вие ограничавате себе си и живота си. Ограниченото гледане на живота не позволява на историята да бъде цялостна. Това, което опитвам, е да разказвам живота такъв, какъвто е. Искрено и без лицемерие. Само тогава читателят ще ме разбере“, заключи Ахмед Юмит.
Елен Иванова, известен български преводач на Юмит, е превела четири от неговите романи – „Убийството на султана“, „Мечът на Бога“, „Любов по едноименен роман“ и „Червен сняг“.
„Преводът на романите на Ахмед Юмит е истински тест и удоволствие заради стиловете, сюжетите и начините, по които се заплитат интригите. Всички произведения поддържат интереса до края. А „Червен сняг“ ме върна в годините на АОНСУ (Академията за обществени науки и социално управление) в София, затова преводът се правеше с лекота“, сподели тя в разговор по телефона специално за БТА.
Интервюто с Ахмед Юмит е проведено с подкрепата на литературната агенция „Калем ажансъ“ в Истанбул.
„Час ЛИК“ на БТА е платформата за представяне на личности от българската култура, наука, образование и религия. Подкастът е достъпен на интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
