Забраната, въведена от Европейския съюз за унищожаване на непродадени текстилни изделия, ще подпомогне повторната им употреба и устойчивото производство. Това коментираха за БТА Сирма Желева, изпълнителен директор на Българска асоциация „Кръгов текстил“ (БАКТ), и Елеонора Йосифова от екипа на „Нулеви отпадъци“ на екологичното сдружение „За Земята“. Те смятат, че е необходимо да се избягва свръхпроизводството в текстилната индустрия, за да се намали негативното въздействие върху околната среда.
Забраната влезе в сила на 19 юли и засега се прилага само към големи компании. Тя е част от регламент на ЕС, свързан с екодизайн.
Очакваме забраната да стимулира производителите да планират производството и дистрибуцията по-ефективно, заяви Желева. При управлението на непродадени стоки повторната употреба ще остане единственият допустим вариант, добави тя. Практиката на свободно унищожаване, която беше разпространена, вече не е разрешена, уточни Желева.
Обаче, забраната сама по себе си няма да бъде достатъчна за съществено намаляване на текстилните отпадъци. Тя трябва да е част от комплексна политика, която ограничава свръхпроизводството, поставя целите за предотвратяване на текстилните отпадъци и насърчава дълготрайността, ремонта и повторната употреба, отбеляза Йосифова. Тя посочи, че „За Земята“ е част от мрежата Zero Waste Europe, която има за цел да намали текстилните отпадъци с една трета до 2040 г. спрямо 2020 г.
Специалистите също подчертаха значението на рециклирането.
Трябва да внимаваме рециклирането да не се превърне в лесна алтернатива на унищожаването, заяви Йосифова. В йерархията на отпадъците превенцията, удължаването на живота на продукта, поправката и повторната употреба имат предимство пред рециклирането, разясни тя.
Според Регламента за екодизайн на устойчивите продукти, рециклирането може да се интерпретира като унищожаване. То е приемливо само ако е установено, че унищожаването е наистина необходимо и е приоритетно пред алтернативно оползотворяване или обезвреждане, коментира Желева.
Как се стигна до забраната
Забраната е резултат от бизнес модел, при който системно се произвеждат повече дрехи от колкото могат да се продават, заяви Елеонора Йосифова от „За Земята“. Тя се позова на данни от Zero Waste Europe, според които средното свръхпроизводство в индустрията е около 20%.
Според нея, ниските производствени разходи, често променящите се колекции и безплатната услуга за връщане на онлайн покупки допринасят за увеличаване на производството и поръчването на големи количества. Част от непродадените или върнати стоки след това се унищожават, добави Йосифова. Тя смята, че този подход води не само до отпадъци, но и до ненужно изразходване на суровини, енергия, вода и труд. Когато нова дреха бъде унищожена, загубват се всички ресурси, използвани за производството, боядисването, транспортирането и опаковането ѝ, подчерта специалистът по нулеви отпадъци, обясни Йосифова.
Забраната за унищожаване на непродадени стоки за големи компании важи за момента, докато за средните предприятия ще влезе в сила през 2030 г. Тя се отнася и за върнати артикули при отказ от покупка или в случаи на упражняване на правото на връщане, добави Сирма Желева от БАКТ. Компаниите ще трябва да търсят алтернативи за управление на непродадените стоки, като основен акцент ще бъде поставен на алтернативните пазари за повторна употреба, каза тя. Унищожаването е позволено само при строго определени обстоятелства, които трябва да бъдат доказани и документирани, уточни експертът.
България търси устойчив подход за управление на текстила
Основната пречка е липсата на достатъчно подробни и публично достъпни данни за обемите текстил, които се пускат на пазара в България, както и за тези, които се събират разделно, подготвят за повторна употреба, изнасят, рециклират или остават при смесения битов отпадък, коментира Йосифова относно състоянието на сектора у нас.
Без надеждни данни, е трудно да се проектира национална система и да се оцени дали наистина намалява количеството отпадъци, посочи тя.
Според Йосифова е нужна система за управление на текстилните отпадъци, която поставя превенцията, повторната употреба и ремонта на първо място пред рециклирането.
Според информация от БАКТ, през 2024 г. у нас са събрани разделно над 8000 тона текстилни отпадъци, включително и производствени, достигнати до организацията в края на 2025 г. По данни на организацията, поне 70% от събраните чрез контейнери за разделно събиране текстили обикновено се подготвят за повторна употреба или рециклират, като повторната употреба остава с най-висока екологична стойност, каза Сирма Желева в интервю за БТА през декември м.г.
