Руският културно-информационен център (РКИЦ) в София е отказал да подпише заповед за възлагане на данъчна ревизия от Националната агенция за прихододите (НАП). Това става ясно от писмен отговор на министъра на външните работи Велислава Петрова до депутата от „Демократична България“ Стела Николова, предоставен в рамките на парламентарния контрол.
Министерството на външните работи (МВнР) е опитало да съдейства на НАП, като изпрати заповедта по официален дипломатически път до посолството на Руската федерация. От ведомството на Петрова уточняват, че в края на юни 2025 г. са получили писмо от столичната дирекция на НАП с молба за връчване на документа. Заповедта е изпратена с вербална нота, но до момента подписано копие на разписката не е върнато в министерството.
Проверката на РКИЦ е инициирана след сигнал на Стела Николова, която още през пролетта на 2025 г. е поискала информация дали центърът плаща данъци.
„Установили са, че се извършва търговска дейност, но данък не се плаща. Сега ще им се наложи да плащат със задна дата“, написа депутатката в профила си във Facebook през април тази година.
По думите ѝ РКИЦ предоставя срещу заплащане помещения за партита на училища и детски градини, като тази дейност е прикрита като „съвместна дейност“, за да се избегне плащането на данъци. Депутатът, който и преди е повдигал въпроси за управлението на държавни имоти, е получила и писмо от тогавашния директор на НАП Милена Кръстанова.
В него се посочва, че проверка на приходната агенция, приключила през март 2026 г., е установила, че РКИЦ реализира печалба от стопанска дейност и разпореждане с имущество в страната, която подлежи на облагане. Въпреки това центърът не е подавал годишни данъчни декларации. На базата на тези заключения е издадена заповед за ревизия, която обхваща периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025г.
Случаят отново поставя на дневен ред въпроса за статута и управлението на руските държавни имоти в България. От Руския културно-информационен център в София до почивните бази по Черноморието и други обекти, собственост на Руската федерация, темата периодично поражда обществени и политически дебати.
Отказът за съдействие при данъчна ревизия допълнително засилва въпросите доколко българските институции могат ефективно да упражняват контрол върху подобни имоти и дейността, която се извършва в тях. На фона на сериозно влошените отношения между Русия и Европейския съюз и засилените опасения от руско влияние в региона, все по-често се поставя въпросът дали режимът, при който тези обекти функционират, отговаря на принципите на прозрачност, равнопоставеност пред закона и защита на националния интерес.
