Дрон е причинил вчера пожара, който обхвана два газови танкера в Дамиета, съобщи египетското правителство, потвърждавайки, че пожарът е резултат от атака, а не е инцидент, предаде Ройтерс.
До момента никой не е поел отговорност за атаката, която беше извършена недалеч от Суецкия канал – последния останал безопасен маршрут за износа на саудитски петрол за световните пазари.
Трима запознати със случая източници от търговските среди заявиха, че дронът е поразил танкера „Енергос Уинтър“ (Energos Winter), причинявайки пожар, който след това е обхванал и друг плавателен съд – „Газлог Салем“ (Gaslog Salem).
Според британската компания за управление на морски рискове „Вангард“(Vanguard) „Енергос Уинтър“ е бил ударен от дясната си страна и това е предизвикало пожар, който впоследствие е бил потушен.
Ударът е бил нанесен малко след като Иран извърши ракетна атака срещу американските сили в Йордания, а Вашингтон и Саудитска Арабия нанесоха удари срещу подкрепяните от Иран паравоенни групи на територията на Ирак.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши с ответни мерки срещу Иран, а йеменските бунтовници хуси обявиха морска блокада срещу Саудитска Арабия, с което конфликтът изглежда достигна най-значителните си мащаби, откакто САЩ и Израел нанесоха удари срещу Иран на 28 февруари.
„Енергос Уинтър“ е специализиран кораб за съхранение и регазификация (FSRU) с капацитет за съхранение от 138 250 кубически метра. Той е собственост на базираната в САЩ компания „Енергос Инфрастръкчър“ (Energos Infrastructure). Техническите, операциите по обезопасяване и търговските операции на управляват от „Уилхелмсен Шип Мениджмънт“ (Wilhelmsen Ship Management) – базирана в Сингапур дъщерна фирма на норвежката компания „Вилхелмсен груп“ (Wilhelmsen group).
Суецкият канал е ключов не само за световната търговия, но и за икономиката на Египет
Дължината на Суецкия канал е малко над 193 километра. Този воден път, който свързва Средиземно и Червено море, спестява на корабите, плаващи между Европа и Азия, обиколка от 10 700 километра около нос Добра надежда.
От откриването си през 1869 г. каналът е сред най-важните търговски пътища в света. Но откакто хутите започнаха да възпрепятстват международното корабоплаване в Червено море, много плавателни съдове вече избягват и Суецкия канал.
И докато Иран и подкрепяните от иранския режим йеменски бунтовници хути обстрелват танкери, които преминават през Ормузкия проток и протока Баб ел-Мандеб, Суецкият канал и тръбопроводът Сумед досега бяха безопасните маршрути за износ на саудитски енергийни товари от Червено море.
„Преминаването през Червено море, дори по по-дългия средиземноморски маршрут, може да бъде изложено на риск, което заплашва до 5 млн. барела петрол на ден, които в момента могат да заобиколят Ормузкия проток“, коментира Сол Кавоник, ръководител енергийни изследвания в консултантската компания MST Marquee.
Почти никакви танкери не преминават през най-тясната точка на Персийския залив при Ормуз, през която преди войната се транспортираха около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.
Саудитска Арабия пренасочи по-голямата част от петрола си към Червено море и терминала си в пристанището Янбу след началото на войната, но заплахите и атаките на хутите спряха много танкери да използват и този маршрут.
Нови загуби
Това е много повече от пореден инцидент в Близкия изток. Атаката се случва само на десетки километри от Суецкия канал – артерия, която в момента е една от последните сигурни връзки между Азия и Европа.
След като Ормузкият проток вече е силно засегнат от военната ескалация, всяка заплаха срещу Суецкия канал би поставила световната търговия в безпрецедентна ситуация. Двата маршрута са сред най-важните енергийни и търговски коридори на планетата. Ако и Суец стане реално неизползваем или твърде рисков за корабоплаване, огромна част от морските превози ще бъдат принудени да заобикалят Африка, което означава седмици закъснение, рязък скок на транспортните разходи, застраховките и цените на суровините. Анализатори вече предупреждават, че дори без затваряне на канала, подобни атаки могат да доведат до сериозно поскъпване на превозите и нов натиск върху световните пазари.
За Египет залогът е огромен. Приходите от Суецкия канал са сред най-важните финансови източници за страната, а всяка заплаха за сигурността му може да струва милиарди долари от пропуснати такси, инвестиции и търговски потоци. Именно затова реакцията на Кайро ще бъде ключова – дали ще засили военното присъствие около канала, ще търси международна морска коалиция за защита или ще предприеме по-активна дипломатическа роля. Едно е сигурно – ако кризата се разрасне, световната икономика ще се изправи пред нов шок с потенциално исторически мащаб.
