България се оказва сред малкото държави в региона, които успяват да превърнат енергийната криза, предизвикана от рекордно ниското ниво на река Дунав, в икономическо предимство. Докато опасенията около работата на АЕЦ „Козлодуй“ остават заради затрудненото водоснабдяване за охлаждане на реакторите, страната успява да запази стабилността на електроенергийната си система и да увеличава износа на ток към съседните пазари тъй като разполага с достатъчно резервни мощности, които могат да гарантират сигурността на доставките. А силното регионално търсене превръща българската електроенергия в ключов ресурс.
При задържане на водата на р. Дунав на сегашното равнище, АЕЦ „Козлодуй“ може да продължи да работи безпроблемно още седмица и половина. Това каза енергийният министър Ива Петрова пред Нова телевизия.
Министърът определи ситуацията около атомната електроцентрала като предизвикателна и динамична, и добави, че въпреки това тя работи безпроблемно към момента.
Ива Петрова посочи, че българската енергийна системата разполага с мощности, които могат да осигурят необходимото количество електроенергия в случай на принудително спиране или намаляване на дейността на АЕЦ-а. По думите ѝ това внася известна доза спокойствие.
„Чисто като мощности те могат да покрият пиковите потребления“, увери тя и добави, че от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) също дават увереност, че системата ще издържи.
Министър Ива Петрова посети електроцентралата в началото на седмицата, за да се запознае на място с дейността ѝ в условията на рекордно ниското равнище на р. Дунав.
По повод рекордния износ на електроенергия от България за региона в размер на 32 000 – 33 000 мегавата на денонощие, министър Петрова каза, че това се дължи на регионалната ситуация и на добрата регионална междусистемна свързаност на страната.
Тук тя изтъкна и изградения за под година капацитет за съхранение на електроенергия с батерии от над 6 гигавата.
По темата за договора между „Булгаргаз“ и турската „Боташ“ министър Петрова обясни, че договореният протокол между двете компании представлява споразумение между две търговски дружества и попада в обхвата на конфиденциалност, възпрепятстващ той да бъде публично показан.
Но добави, че в него двете дружества си дават разумен, по думите ѝ, период от 15 месеца да постигнат договореност, така че договорът помежду им да бъде оползотворен в максимална степен. Тя каза още, че с този протокол е „замразен“ основният договор за посочения период от време.
По отношение на натрупаните и неплатени задължения от българска страна по договора, министърът поясни, че по темата също се водят разговори за намиране на механизъм за уреждане на задълженията, като част от сключения протокол.
Ива Петрова апелира да се спрат спекулациите, по думите ѝ, за обвързване на темата за „Боташ“ с включването на турската компания „Търкиш петролиум оувърсийз къмпани“ (Turkish Petroleum Overseas Company) в консорциума за проучване на блока „Хан Тервел“ в българската акватория. Тя определи решението като изцяло търговски разговори между „Шел“ (Shell) и турската компания и изключи всякаква възможност правителството да оказва въздействие върху страните в консорциума.
Тя определи казуса „Топлофикация София“ като големият проблем на „Булгаргаз“, водещ, според енергийния министър, дружеството към несъстоятелност, със задължения от над 1,2 млрд. евро на столичното дружество към газовия доставчик и Българския енергиен холдинг (БЕХ). Министър Ива Петрова призова собственика на „Топлофикация София“ – Столична община, да предложи решение, защото този дълг продължава да расте.
Освен за трупащите се задължения на столичното дружество, министърът каза, че се тревожи и за възможността му да гарантира качествена услуга в предстоящия отоплителен сезон.
Като страна по казуса „Топлофикация София“ Ива Петрова смята, че трябва да бъде въвлечена и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Тя призова още за намиране на стратегическо решение на проблема, изискващ и финансово оздравяване на дружеството.
По темата за възложения от министър Петрова одит на дружествата в държавната енергетика, тя обяви, че при проверката в АЕЦ „Козлодуй Нови мощности“ е установена оценка на терени, определени от нея като „голи ливади“, в размер на повече от 1600 евро за квадратен метър, които впоследствие са апортирани в капитала на „АЕЦ Козлодуй Нови мощности“.
„Парите са вървели по две писти. Една сделка за частен имот, която е трябвало да се случи по тези цени и за да може да стане тази сделка за частен имот по същата фрапираща стойност са оценени и терени на АЕЦ „Козлодуй“, които са апортирани по тази стойност в капитала на „АЕЦ Козлодуй Нови мощности“. Частният имот е на компания „Интерпром“ и цялата история започва през юли 2025 година с искане на дружеството да придобие имот от 68 декара по тези фрапиращи оценки за целите на новата мощност,“ обясни министър Петрова.
Тя определи апортната вноска в капитала на „АЕЦ Козлодуй Нови мощности“ за „кух“ капитал, създаващ проблем при заверката на финансовия отчет на дружеството.
Ива Петрова поясни, че е подаден сигнал към компетентните разследващи органи.
