Убийството на Георги Кузев в Пловдив, вместо да обедини институциите около търсенето на причините и мерките срещу радикализацията и насилието, се превърна в поредния повод за остър политически сблъсък. В центъра му застана министър-председателят Румен Радев, който днес в началото на правителственото заседание заяви, че в България няма място за „фашистки изстъпления“ и че управляващите ще предприемат необходимите действия. Премиерът обаче отправи и директна политическа атака към опозицията, заявявайки: „Тези безпросветни насилници са и ваши креатури“.
Именно тази реплика се превърна в основна причина за реакциите на ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. И трите формации поставиха под въпрос подхода на премиера, като вместо политическо противопоставяне поискаха конкретни отговори за действията и бездействията на държавните институции.
От ГЕРБ определиха превръщането на убийството в политическа разделителна линия като безотговорно. Според партията насилието няма партийна принадлежност, а обществото очаква от министър-председателя не да „размахва пръст“ на опозицията, а да гарантира ред, сигурност и работещи институции. Оттам заявиха готовност да подкрепят разумни законодателни промени, ако се установи, че такива са необходими.
Критиките от „Продължаваме промяната“ обаче отидоха още по-далеч. Председателят на парламентарната група Николай Денков определи реакцията на Радев като неадекватна и насочи вниманието към проблем, който според него е много по-дълбок – развитието на неонацистки младежки групи и влиянието на Русия върху подобни среди.
Денков постави и един от най-съществените въпроси в политическия спор: дали ДАНС е докладвала на премиера за рисковете, свързани с радикализацията и конкретните групи, които могат да стоят зад подобни прояви. Той припомни, че ръководството на службата е назначено по време на президентството на Радев и че нейният председател е получил втори мандат.
Това повдига въпроса за политическата отговорност на държавната власт. Ако службите са разполагали с информация за потенциална заплаха, но не са предприели достатъчни действия, отговорността не може да бъде прехвърлена единствено върху опозицията или върху обществото. Ако пък такава информация не е достигала до премиера, тогава възниква друг въпрос – как работи системата за превенция и защо институциите не са успели да идентифицират опасността навреме?
Подобна критика отправиха и от „Демократична България“. От формацията отбелязаха, че Радев правилно е заявил необходимостта децата да не бъдат възпитавани от алгоритмите на социалните мрежи и че обществото трябва да застане зад жертвата, закона и морала. Според ДБ обаче самият премиер е разрушил призива си за единство, когато е обвинил политическите си опоненти, че са „креатури“ на насилниците.
Това противоречие е същината на проблема. Не можеш едновременно да призоваваш за общ фронт срещу радикализацията и да заклеймяваш политическите си опоненти като съпричастни към нея, без да представиш доказателства. Подобна реторика не помага нито на разследването, нито на превенцията, а само задълбочава политическото разделение.
Спорът се разшири и към образованието и ролята на религията. Радев свърза темата с въвеждането на предмет „Добродетели и религии“, докато от ДБ определиха това като несъстоятелно внушение. Според тях подкрепата или критиката към конкретен учебен предмет не може автоматично да се превръща в критерий за отношението на даден човек към насилието или фашистката идеология.
От ДБ атакуваха и тезата за „антифашистките паметници“, като посочиха, че самото присъствие на съветски монументи в Пловдив не е предотвратило радикализацията и насилието. Те настояват за реални мерки срещу онлайн радикализацията и за парламентарен контрол върху работата на ДАНС и МВР.
Друг важен акцент постави депутатът от ПП Мирослав Иванов, според когото проблемът не се свежда единствено до размера на наказанията. По думите му е необходимо да се търси причината, поради която институциите не успяват да предотвратят подобни престъпления, както и да се изработи цялостна стратегия, а не да се променя законодателството реактивно след всяка трагедия.
Вместо прехвърляне на вина – нужни са отговори
Трагедията в Пловдив поставя въпроси, които не могат да бъдат решени с политически декларации. Кой е знаел за потенциалния риск? Каква информация е имало в ДАНС и МВР? Имало ли е сигнали за радикализация? Предприети ли са действия? Имало ли е пропуски на прокуратурата или други институции? И най-вече – какво ще направи държавата, за да не се повтори подобен случай?
Това са въпросите, на които обществото има право да получи отговор.
Румен Радев вече не е президент, който може да коментира политическите процеси отстрани. Като министър-председател той носи пряка политическа отговорност за работата на изпълнителната власт и институциите в нейния обсег. Затова опитът тежък обществен проблем да бъде прехвърлен върху опозицията чрез политически обвинения изглежда не само контрапродуктивен, но и бягство от същинския въпрос – работи ли държавата достатъчно добре, за да предотвратява насилието, а не само да реагира след него?
Разследването трябва да установи конкретните извършители и обстоятелствата около убийството. Политиците от своя страна трябва да установят дали институциите са изпълнили задълженията си и какви пропуски са допуснати.
България действително има нужда от общ фронт срещу радикализацията и насилието. Но такъв фронт не се изгражда чрез обвинения, внушения и политически етикети. Изгражда се с работещи служби, превенция, контрол, ясни правила и отчетност.
