Сутрешен блок на национална ТВ.
Водеща:
– А не ви ли се струва странно, че по цялата тема с неонацизма сякаш нарочно се изпуска връзката с Русия?
Гост: Не, няма връзка с Русия. Такива неонацистки групи има по цял свят, например в САЩ.
Водеща:
– Питам, защото прави впечатление, че ето и с дрона сякаш много бързо стана ясно, че е украински.
Гост: Ами украински е, не е руски, няма причина да се съмняваме.
Водеща: А за взрива в склада много бързо правителството реши, че няма външна намеса – а знаем, че ако има заинтересован, то това е Русия.
Гост (вече запенен): Абе стига с тая Русия! Какво общо има между тези събития!
Това е всичко, което трябва да знаете за типа гости, на които им се осигурява задължително място във всяко студио.
В случая – типичен националист от ВМРО – руски, не български. (Не)успешно криещ от българската публика известната в цяла Европа хибридна война на Русия.
Вече над 12 години понятието “хибридна война” съществува дори в нашите държавни документи. Ако не се лъжа, още по времето на служебния кабинет “Близнашки”, военният министър Шаламанов бе изготвил документ, в който определи Русия за заплаха за нашата национална сигурност, заради “хибридната война”, която води у нас. Но лично Близнашки спря и не допусна публикуването му. Но пък “Атака” направи митинг пред прозорците на военното министерство с искане на оставката на Шаламанов.
Тайната трансформация на комунизма в национализъм с елементи на нацизъм започна у нас още с Възродителния процес; след това прерасна в съпротива срещу връщане на турските имена. А след неуспеха на делото им – ДС създаде ДПС и така турците отпаднаха като враг на националистите. Враг станаха ромите.
Цялата тази пяна в обществото се базира на тоталитарната идеология на нацизма и комунизма за сплотяване на групата/ нацията срещу общия враг.
В първата фаза (1923-1939) основен враг на нацистите бяха евреите, а на комунистите – буржоазията/ кулаците.
След това (1939-1941) комунисти и нацисти се обединиха срещу общия враг – Франко-англосаксонския капитал, както наричаха демокрациите.
От 1941 г започна третата фаза, в която комунисти и фашисти си стават основен враг. И това легитимира и до днешен комунистите. От нападението срещу СССР на 22.06.1941 г враг номер 1 на комунизма става фашизмът / нацизмът, и обратно.
Благодарение на помощта на демокрациите – най-дълбоко пазената тайна от “интелектуално незащитените” (по Георги Лозанов) – комунизмът побеждава фашизма.
Или поне в Източна Европа.
И до ден днешен, легендата около Втората Световна война е маята на всякаква съветска и след това руска пропаганда – видите ли, те – руснаците (вече не толкова комунистите) победиха фашизма.
Разбира се, нашата история преди 1941 г е изцяло фалшифицирана и мистифицирана. Като почнем от факта, че фашизмът се появява като реакция точно на комунизма; минем през укривания пакт Молотов – Рибентроп (и Соболевата акция у нас) и братските военни паради на фашисти и комунисти; и стигнем чак до легендите за “антифашистката борба” у нас, започнала …след 22.6.1941 по заповед на Кремъл.
Помните ли първия антифашист- партизанин? Казва се Иван Козарев – влязъл в престрелка с двама полицаи за бракониерство край прочутия рибарник над Банско (на път за връх Безбог). И така кражбата го направила … легенда.
Така бяха построени и тоталитарните паметници. На чужда армия, свалила българско правителство – без да й е оказвана съпротива и без жертви (като изключим натровилите се с метилов алкохол в Бургас съветски воини – също заслужили паметник!).
Така изродената история роди изродени поколения. Те пък избраха изродени политици да обединяват народа срещу “общия народен враг” – либералите/ соросоидите / толерастите, както наричат демократите. И да ни плашат от екрана, че сме безродници, защото сме махнали паметника на чужда армия. Дошла с нечувано насилие, за да ни пази… от насилие.
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
