Русия значително е засилила онлайн дезинформационната си кампания в Полша, използвайки спор между Варшава и Киев относно клане, извършено по време на Втората световна война, за да изостри напрежението между Украйна и нейния ключов съюзник Полша, казват полски представители и изследователи, предаде Ройтерс.
Посланията, публикувани предимно в социалните мрежи на полски език, са насочени и към разпалване на гняв в Полша срещу бежанците. Това се случва на фона на социологически проучвания, които показват нарастваща подкрепа за полската крайна десница преди оспорваните парламентарни избори през 2027 г.
Продължаващият от години спор около Втората световна война е свързан с Волинското клане, при което според Полша украинци са убили около 100 000 поляци между 1943 и 1945 г. Хиляди украинци са загинали при последвалите ответни убийства.
Спорът се изостри, след като президентът Володимир Зеленски нарече украинско армейско подразделение на името на въстаниците, извършили кланетата. Това накара полския президент, който е представител на твърдата десница Карол Навроцки през юни да лиши украинския си колега от полско държавно отличие, което му беше присъдено.
Полският заместник-министър на цифровизацията Павел Олшевски заяви пред Ройтерс, че спорът е довел до „експлозия“ на руската дезинформация в социалните мрежи и официалните руски медийни платформи, включително в Телеграм, като впоследствие някои от публикациите са били препредавани от полски медии.
Анализ на подкрепяния от държавата Полски институт за международни отношения установява, че онлайн съдържанието на полски език, насочено срещу Украйна, в мрежите Екс, Фейсбук, Инстаграм, Тик Ток и ЮТюб се е увеличило с над 250 процента след решението на Зеленски да даде името на въстаниците на армейското подразделение. Голяма част от увеличението на това онлайн съдържание в тези и други платформи изглежда е било изкуствено генерирано чрез активност на ботове, чиято цел е била да създадат впечатление за бързо нарастващи антиукраински настроения в Полша, казва Филип Брижка от Полския институт за международни отношения.
Посланията са били насочени предимно към раздухване на спора, а не към разпространяване на фалшива информация – нещо, което според анализаторите може да представлява нов руски подход за дезинформация.
Москва отрича да разпространява дезинформация и заявява, че западните лидери умишлено преувеличават руската заплаха заради собствените си политически цели.
„Руската федерация не се намесва в отношенията между други държави“, заяви руското посолство във Варшава в писмен отговор, като добави, че обвиненията, че Русия разпространява дезинформация, за да подкопае подкрепата за Украйна, са безпочвени.
Тъй като основните факти в много случаи са реални, анализаторите смятат, че подобни кампании са по-трудни за разпознаване и противодействие в сравнение с традиционната дезинформация, основана на фалшиви новини.
„Събитието е реално, но интерпретацията му е наложена от външен фактор“, казва Войчех Покора, анализатор от независимия изследователски проект „Инфо Опс Полан фаундейшън“ .
Въпреки че Полша остава твърд съюзник на Украйна социологическите проучвания показват отслабване на подкрепата за Украйна.
Проучване на агенция ИБРИС, публикувано в началото на миналия месец, показва, че 33,6 процента от анкетираните заявяват, че отношението им към украинците се е влошило вследствие на спора, свързан с Втората световна война.
Друго проучване на същата агенция, публикувано миналия месец, показва, че подкрепата за продължаване на военната помощ за Украйна е спаднала до 52 процента спрямо 78 процента през 2022 г.
Експерти заявяват, че негативното отношение към Украйна не може да бъде обяснено единствено с чуждо влияние. То отразява и умората от присъствието на приблизително 1,8–1,9 милиона украински мигранти в Полша, от споровете около вноса на зърно и от наследството от убийствата по време на Втората световна война.
Потокът от дезинформация относно спора е „попаднал на плодородна почва“, заявява заместник-министърът Олшевски.
Украинците, живеещи в Полша, се сблъскват с нарастваща враждебност през последните месеци, което накара министър-председателя Доналд Туск да призове за прекратяване на ксенофобските нападения срещу тях.
Социолозите смятат, че политиката спрямо украинците може да се превърне в ключова тема на изборите, тъй като проучванията показват, че проевропейското правителство на Туск може да има трудности в запазването на властта си догодина.
