Тази година Залцбургският музикален фестивал се отличи с нестандартни оперни адаптации, разисквани театрални решения и премиери на произведения от двама австрийски Нобелови лауреати, съобщава АПА.
Художествената програма на фестивала, съставена от Маркус Хинтерхойзер с участието на Карин Бергман, включваше запомнящи се представления и постановки, предизвикали поляризирани реакции сред зрителите.
Оперната програма започна с оригиналната интерпретация на „Кармен“ от Бизе. Режисьорката Габриела Каризо премахна речитативите и постави изпълнителите до танцуващи двойници. В ролята на Кармен блесна Асмик Григорян, а Дон Хосе беше изигран от Джонатан Тетелман.
Режисьорът Ерсан Мондтаг пренесе действието на произведението „Ариадна от Наксос“ от Рихард Щраус на Марс. Неконвенционалното решение не беше прието с аплодисменти от публиката, като се стигна до освирквания към творческия екип, отбелязва АПА.
Едно от найзначимите събития в оперната част на фестивала беше „Свети Франциск от Асизи“ на Оливие Месиен. Шестчасовият спектакъл, поставен от Ромео Кастелучи, включваше канадския бас-баритон Филип Слай в ролята на Франциск, а Виенската филхармония бе под диригентството на Максим Паскал.
Сред по-развлекателните предложения бе „Пътуване към Реймс“ от Джоакино Росини, с участието на Чечилия Бартоли и режисьора Бари Коски. Постановката трансформира операта в комедия, пълна с фарсови моменти и сценичен хаос.
Положителен отзвук получи и завръщането на „Така правят всички“ от Волфганг Амадеус Моцарт с минималистичната версия на Кристоф Лой. Спектакълът, представен през 2020 г. по време на пандемията, бе възстановен в по-пълна версия с почти същия ансамбъл. Йоана Малвиц отново дирижира Виенската филхармония.
В театралната част „Фауст“ на Йохан Волфганг Гьоте в интерпретация на Улрих Раше предложи радикална версия на класическия текст. Режисьорът акцентира на вътрешния свят на Фауст, представяйки го чрез двама актьори, които символизират младия и стария герой.
Друг важен акцент в театралната програма беше „Европа“ на ливанския драматург Уаджи Муауад, режисирана от полския режисьор Кшищоф Варликовски. Постановката разглежда влиянието на историческото насилие и как то е отразено върху следващите поколения, но част от зрителите я възприеха като прекалено натоварена със сурови образи.
В „Мизантроп“ на Молиер, режисиран от Йете Щекел, бе направена комбинация от традиционен александрийски стих и съвременен хип-хоп. Спектакълът беше оценен като ироничен и забавен, като персонажът на съперника на главния герой имаше облика на рап изпълнител.
Фестивалът също така почете работата на двама австрийски Нобелови лауреати в литературата. Петер Хандке представи Schnee von gestern, Schnee von morgen (или „Вчерашен сняг, утрешен сняг“), поставена от Йоси Вилер. Постановката, изградена около концепцията за поток на съзнанието, получи бурни аплодисменти, въпреки критичните отзиви за текста и неговата сценична интерпретация.
Елфриде Йелинек представи Unter Tieren („Сред животни“) в постановка на Николас Щеман. Тази творба включва различни театрални техники и животински костюми, а за пръв път в спектакъл на режисьора бе интегриран и елемент на изкуствен интелект. Темите обхващаха критика на индустриалното отглеждане и експлоатацията на животни.
С последните важни премиери, тазгодишният Залцбургски фестивал навлиза в оставащите си две седмици, но програмата продължава с концерти и различни културни събития, допълва АПА.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за близки срещи с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът можете да намерите на интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
