Илеана Котрубас, прочуто румънско сопрано с уникален тембър и способност да предава емоциите на оперни героини в произведения като „Травиата“, „Бохеми“ и „Риголето“, както и известна с често срещаните си конфликти с режисьори и диригенти, почина на 87 години, съобщава „Ню Йорк таймс“.
Смъртта ѝ беше потвърдена в публикация във Facebook от Румънската национална опера в Букурещ, където Котрубас започва своята кариера. Допълнителни детайли не бяха предоставени.
Родена в семейство с дълбоки музикални корени, Котрубас (известна в България с това име, вместо по-правилното Котрубаш – бел. ред.) придобива известност с изразителния си глас и чувствителност в своите изпълнения. Когато през 1981 г. изпълнява ролята на Виолета в класическия шедьовър на Верди „Травиата“ в Метрополитън опера, Донал Хенахан в „Ню Йорк таймс“ посочва, че „в момента на глобалната оперна сцена е трудно да се намери по-добра Виолета“.
Тази версия на „Травиата“ обаче подчертава и конфликтността ѝ с някои колеги. Първоначално постановката е трябвало да бъде под ръководството на Джон Декстер, но след като Котрубас заплашва да се откаже от ролята си поради различия в постановката, Колин Греъм взима нещата в свои ръце. Това се случва година след като тя преминава през подобна ситуация с Декстер в Метрополитън при репетиции за „Дон Паскуале“ на Доницети.
„Ние не сме кукли или марионетки“, подчертава тя пред „Ню Йорк таймс“ през 1977 г., изяснявайки защо е прекратила участието си в нова постановка на „Евгений Онегин“ на Чайковски във Виена преди няколко години. „Имам свои собствени виждания и предпочитам да разговарям с режисьора, за да създадем заедно най-доброто представление, което би удовлетворило и него, и мен.“
През 1984 г. тя напуска представлението на „Бохеми“ в Метрополитън след разправия с диригента, чийто стил не ѝ допада. „Съседи ми предложиха просто да изпълнявам за парите“, споделя тя пред „Ню Йорк таймс“. „Но съвестта ми не ми позволява да продължа.“
Котрубас притежава, както отбелязва Алън Блайт в списание „Опера“, уникалната способност „да накара сърцата на публиката да затуптят по-бързо, веднага щом се появи на сцената, и да я убеди, че нейната единствена цел в момента е да предаде на бляскавия герой, когото играе, всичките му трудности“.
Илеана Котрубас е родена на 9 юни 1939 г. в Галац, Източна Румъния, в дом на Мария и Василе Котрубас. Баща ѝ работи в Министерството на земеделието, а и двамата ѝ родители са оперни певци любители.
Котрубас започва да пее в детски хорове на деветгодишна възраст. Когато семейството ѝ се премества в Букурещ през 1952 г., тя посещава училище за музикално надарени деца, където учи пиано, цигулка, дирижиране, актъорско майсторство и пеене. Първоначално е отхвърлена от Консерваторията „Чиприан Порумбеску“ (днешен Национален музикален университет), но е приета при втория си опит. Дебютира на сцената през 1964 г. в „Пелеас и Мелизанда“ на Дебюси.
Следващите години са изпълнени с успехи, като Котрубас печели много международни конкурси за изпяване и подписва договори с Франкфуртската опера и Виенската държавна опера. Към края на 60-те и началото на 70-те години грабва главни роли из цяла Европа и прави своя дебют в Америка като Мими в „Бохеми“ на Пучини през 1973 г. в операта „Лирик“ в Чикаго, заедно с Лучано Павароти.
Павароти също участва в нейния драматичен дебют в „Ла Скала“ в Милано през 1975 г. След като сопраното Мирела Френи отменя участие в „Бохеми“, Павароти предлага на екипа да се обърне към Котрубас. Тя, находяща се в Англия, в началото отказва, тъй като не е изпълнявала ролята от година. В крайна сметка обаче се съгласява, гримира се по време на полета и пристига в театъра 15 минути преди завесата да се вдигне.
Въпреки че е най-добре позната с трагичните си роли, тя също така блести в комедийните постановки, като Адина в „Любовен еликсир“ на Доницети и Сузана в „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт.
Нейната впечатляваща дискография включва изключителна „Травиата“ с Пласидо Доминго под диригентството на Карлос Клайбер; „Кармен“ на Бизе с Тереза Берганца и Доминго, дирижирана от Клаудио Абадо; и „Риголето“ на Верди с Доминго и Пиеро Капучили, дирижирана от Карло Мария Джулини, напомня „Ню Йорк таймс“.
През началото на 80-те години тя преживява проблеми с гласа си, които свързва с хормонален дисбаланс и последваща операция, но продължава да пее през целия период. През 1989 г. обявява оттегляне по време на репетиции в Кралската опера в Лондон и след това посвещава времето си на преподаване. Най-забележителната ѝ ученичка е сопраното Анджела Георгиу, сънародничка от Румъния, също известна с конфликтите си с режисьори и управители на оперни трупи.
Котрубас се омъжва за Манфред Рамин, своя ментор и мениджър през 1972 г. Двамата написват две книги и остро критикуват това, което счита за крайности в така наречения Regietheater, където режисьорите въвеждат модерни и понякога странни интерпретации. Тя също така изразява недоволство от преводите на надписите в операта и призовава публиката да се запознае с сюжета и композитора, преди да посетят представление.
Рамин е все още жив. Двамата с Котрубас нямат деца.
„Това е луд свят, опасен за децата“, споделя тя през 1977 г. „А когато се живее на пътя, както ние, децата вече не са твои. Едно дете се нуждае от истинско семейство и добро образование, а ние не можем да им го предоставим.“
„Час ЛИК“ на БТА предлага интимен поглед към личността на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да се слуша на нашата интернет страница и в YouTube канала на БТА.
