Привържениците на възобновяването на присъединителните преговори с ЕС имат малка преднина преди предстоящия в събота референдум по въпроса в Исландия, сочи ново социологическо проучване. Делът им обаче леко спада в сравнение с предишната анкета, предаде Ройтерс.
Гласуването на 29 октомври само по себе си няма да бъде референдум за членство. Всяко споразумение с Брюксел ще наложи свикването на втори референдум, на който избрирателите ще могат да се произнесат дали са съгласни страната им да влезе в Съюза при договорените условия по време на присъединителните преговори.
Според допитването на социологическа агенция „Маскина“, направено между 21 и 25 август с 1019 души, 51,3% от запитаните подкрепят започване на преговори с Брюксел за присъединяване, а 48,7% са против, съобщи исландският всекидневник „Визир“.
Разликата между двата лагера намалява още в сравнение с предишното издание на анкетата от 13 август, когато 52,2% заявиха, че подкрепят подновяването на преговорите, а на обратното мнение бяха 47,8%.
През 2013 г. Рейкявик прекрати преговорите за присъединяване, водени в течение на четири години. В последните години обаче фактори като поскъпването на живота и войната в Украйна допринесоха за възраждане на интереса към влизане на Исландия в 27-членния блок.
Роля за това изиграха и заплахите на американския президент Доналд Тръмп да анексира Гренландия, която е разположена между Исландия и САЩ.
Исландия вече е част от единния европейски пазар, Шенгенската зона за безвизово пътуване и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕФТА), но няма реално влияние върху решенията в ЕС, които се вземат в институции като Европейската комисия, Съвета на министрите и Европейския парламент. Ако Исландия се присъдени към ЕС, това значи да стане част и от Митническия съюз и да получи възможност да приеме еврото.
Ако на референдума в събота исландците кажат „Да“, по оценки на Министерството на външните работи присъединителните преговори могат да започнат до края на годината и да бъдат завършени за 18 или 24 месеца.
Рибарството – най-чувствителният въпрос
Особено чувствителен въпрос в евентуалните бъдещи преговори с ЕС ще бъде рибарството. Секторът е сред основните аргументи на противниците на членството, които се опасяват, че присъединяването ще постави исландските рибни ресурси под общата политика на ЕС. В момента Исландия не участва в тази политика и сама определя риболовните си квоти. Рибарството и селското стопанство са сред секторите, които не са включени в пълния обхват на Европейското икономическо пространство.
Значението на рибарството за отношенията с ЕС е видно и от факта, че двустранното споразумение за рибарството между ЕС и Исландия на практика е „замразено“ — от 2008 г. не са договаряни двустранни споразумения за риболов. Двете страни обаче участват заедно с други крайбрежни държави в многостранни договорености за управлението на рибните запаси в Североизточния Атлантик.
Икономическият аргумент за членството е свързан с факта, че Исландия вече е дълбоко интегрирана в европейската икономика. Европейският съюз е най-големият търговски партньор на страната, като през 2025 г. е представлявал 53,6% от общата търговия със стоки на Исландия. Същевременно 66,5% от исландския износ на стоки е бил насочен към пазара на ЕС.
Исландия обаче не е член на митническия съюз на ЕС и запазва възможността да води собствена търговска политика чрез ЕФТА. При членство в ЕС тази ситуация би се променила.
Сигурността добавя ново измерение
Към икономическите и политическите аргументи през 2026 г. се добавя и въпросът за сигурността. На 18 март тази година ЕС и Исландия подписаха партньорство в областта на сигурността и отбраната, което предвижда по-тясно сътрудничество по въпроси като подкрепата за Украйна, сигурността в Арктика, морската и киберсигурността, противодействието на хибридни заплахи и устойчивостта на критичната инфраструктура.
Исландия е член на НАТО, но няма собствени въоръжени сили. Стратегическото ѝ положение в Северния Атлантик и ролята ѝ в Арктика придобиват допълнително значение на фона на войната на Русия срещу Украйна и засиления международен интерес към Арктическия регион. Именно затова евентуалното сближаване с ЕС вече не се разглежда единствено през призмата на търговията и рибарството, а и като част от по-широкия дебат за европейската сигурност.
