Според статия на Phys.org, боите, с които са работили древните египетски художници, са оказали се значително по-сложни, отколкото е било предполагано досега, съобщава изследване, публикувано в списание Science Advances.
Изследователите са провели анализ на 28 микроскопични проби от 14 произведения на изкуството, датиращи от около 1425 г. пр.н.е. до 400 г. от н.е. Сред изследваните обекти се включват ковчези, части от стенописи, рисуван варовик и мазилка от погребални маски.
С помощта на специализирани аналитични методи, учените открили наличие на различни животински и растителни съставки в боите и свързващите вещества.
В повечето проби, съдържащи животинско лепило, било установено, че основният компонент е от едър рогат добитък, а също така имало следи от вещества, произлизащи от овце, кози, магарета, коне и вероятно дики антилопи. Анализът показва, че животинските лепила, използвани за свързващи агенти в боите, са произвеждани от кожи и съединителна тъкан на различни животни, а не само от кости.
Особено интересно е намирането на растителни протеини, включително от сусам и моринга. Според учените, това е първото документално доказателство за внедряване на тези растителни компоненти в древноегипетското изкуство.
Допълнителните химически анализи показват, че художниците вероятно не са използвали чисти растителни масла. Вместо това, те вероятно са работили с така наречен пресован шрот – богат на протеини остатък от процеса на извличане на масло от семена.
Изследователите смятат, че тези находки свидетелстват за значително по-голяма креативност и сложност в създаването на боите в Древен Египет. Резултатите биха могли да бъдат полезни на съвременните реставратори, за да разберат по-добре състава на древните произведения и да разработят адекватни методи за тяхната консервация.
„Час ЛИК“ на БТА представлява пространство за близки срещи с влиятелни личности в българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде следен на официалната ни страница и в YouTube канала на БТА.
