Финансовият министър на Съединените щати Скот Бесънт ще се сблъска с важно предизвикателство за своите дипломатически способности по време на двудневната среща на финансовите министри и управителите на централните банки от Г-20, която стартира днес в Ашвил, Северна Каролина, съобщава Ройтерс.
Бесънт ще се стреми да убеди финансовите лидери от Г-20 да постигнат съгласие относно мерки за стимулиране на икономическия растеж, намаляване на глобалните търговски дисбаланси и справяне с проблемите, свързани с правителствения дълг, докато едновременно с това ще се опита да успокои тревогите относно растящия дълг на САЩ и доходността по облигациите, добавя агенцията.
След като миналата година американският министър на финансите избягваше срещата на Г-20 в Южна Африка, сега той иска да преобразува формата с американско ръководство, за да наложи стратегията на администрацията на президента Доналд Тръмп, според анализаторите.
Тъй като срещата на министрите и управителите на централните банки от Г-20 ще се провежда в условия на неяснота относно търговската политика на Тръмп, търговските напрежения между САЩ и Канада и покачващите се цени на енергията и стоките, предизвикани от конфликта в Иран, важността на дебатите е значителна.
Продължаващият конфликт между САЩ и Иран, който ескалира вече шест месеца, практически блокира движението през Ормузкия проток, което застрашава икономическия напредък на почти всички страни от Г-20. Бесънт е предупредил, че държавите, които продължат да купуват ирански нефт или извършват финансови транзакции с Техеран, могат да бъдат подведени под вторични санкции от САЩ. В петък Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на клоновете на египетската банка „Миср“ в ОАЕ заради отношенията им с Иран.
Нарастващия натиск от страна на Вашингтон срещу Иран може да предизвика по-значителни разногласия сред страните от Г-20 – формат, включващ държави с разнообразни интереси, включително Китай и Русия.
Страните от Г-20 трудно се обединяват около колективни действия, отчитайки, че значителна част от геополитическите конфликти, включително войната в Украйна, често остават незабелязани, коментира Ройтерс.
„Министър Бесънт ще иска да постави Иран в центъра на дискусията и да говори за засилването на санкциите, докато много от участниците на срещата в Г-20 ще искат да обсъждат всичко друго“, коментира Джош Липски, ръководител на международната икономика в Атлантическия съвет. „Те ще искат да обсъждат тарифите“, добавя той.
След като Върховният съд на САЩ отмени митовете, наложени от Тръмп, като определи, че той е надхвърлил правомощията си, Белият дом частично възстанови някои мита, позоваваща се на различни правни основания.
Всички страни от Г-20 и Европейският съюз се оказаха сред 60-те икономики, засегнати от американските мита в размер на 10 или 12,5 процента, наложени заради обвинения в търговия с продукти, обсъждани с принудителен труд.
Шестнадесет от най-големите търговски партньори на САЩ, от които над половината са членове на Г-20, също се сблъскват с американски мита, насочени срещу предполагаемия свръхкапацитет в индустриите, в рамките на отделно търговско разследване.
НАМАЛЯВАНЕ НА ДИСБАЛАНСИТЕ
Основен акцент по време на разговорите в Ашвил ще бъдат тарифите, които играят ключова роля в действията на администрацията на Тръмп за намаляване на глобалните търговски дисбаланси, произтичащи от държавни политики, които „забавят честната конкуренция“, според висш служител от Министерството на финансите на САЩ, цитиран от Ройтерс.
Европейските представители на срещата в Г-20 имат намерение да обсъдят нарастващия износ от Китай, който застрашава европейските индустрии, включително автомобилостроенето, сподели европейски представител, който ще вземе участие в дискусиите.
В контекста на слабото вътрешно търсене, Китай удвои износа на електромобили, полупроводници и други стоки, като общият износ на страната през юли скочи с 23,9 процента на годишна база. Интензивният китайски износ, подложен на американски мита и към забрана на вноса на китайски автомобили, започна да наводнява Европейския съюз, което предизвика все по-силни искания в ЕС за по-строги ограничения върху вноса от Китай.
Китай, член на Г-20, обаче показва слаб интерес към призивите за ограничаване на индустриалните субсидии и преход на икономиката си към вътрешното търсене, докато анализи на Международния валутен фонд потвърдиха, че юанът е подценен с 21 процента.
Междувременно икономисти предполагат, че Бесънт вероятно ще избегне теми, свързани с бюджетния дефицит и публичния дълг на САЩ. Общият държавен дълг на САЩ надхвърли 40 трилиона долара на 19 август, удвоил се от 2017 г. нататък, което е довело до безпокойства за бъдещата динамика на дълга из финансовите пазари.
Доходността по 30-годишните американски държавни облигации достигна най-високото си ниво за последните 19 години по-рано през август, но Бесънт изненада с решение да удвои планираните обратни изкупувания на дълг до 4 милиарда долара, което временно понижи доходността.
Тази стъпка предизвика критики от бившия наставник на Бесънт от Уолстрийт, Стенли Дракенмилър, и породи опасения сред централните банкери, че Министерството на финансите може да предприеме интервенционни мерки на значителен пазар, който е известен с „редовното и предсказуемо“ емитиране на дълг.
Относно начините, по които Бесънт ще обсъди опасенията на пазарите за държавния дълг с колегите от Г-20, висш служител на Министерството на финансите на САЩ отбеляза, че доходността по дългосрочните облигации е „над нивото, което считаме за нормално“ и че министерството е решило да я намали.
Тактиките на Бесънт в корекции на пазара обхванаха и валутните пазари, когато на 1 август САЩ и Япония проведоха интервенция за подкрепа на японската йена, а през октомври 2025 г. Вашингтон проведе покупки на аржентински песо.
Присъстващите министри от Г-20 „няма да се задоволят с успокоителни заявки“, заяви Марк Собел, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ, участвал в преговорите по комюникетата на Г-20.
„Освен това икономиките на тези държави са ударени негативно от войната, водена от Тръмп срещу Иран, която не получава подкрепата им“, подчерта Собел, добавяйки, че „никакви дипломатически усилия от страна на САЩ не могат да променят реалността“.
Миналата година Република Южна Африка, която ръководеше Г-20, прикани участниците да насочат вниманието си към климатичните проблеми, а през 2024 г. Бразилия планира да предложи увеличаване на данъците за милиардери.
Г-20 беше създаден през 1999 г. след азиатската финансова криза като неофициален форум за диалог и координация между финансовите министри и управителите на централните банки на водещите развити и развиващи се икономики. Форматът бе повишен до ниво на държавни и правителствени ръководители по време на глобалната финансова криза през 2008 г., за да се предприемат действия за преодоляване на рецесията.
Последните значими колективни действия на Г-20 бяха по време на пандемията от COVID-19 през 2020 г., когато страните постигнаха споразумение за инжектиране на допълнителни 5 трилиона долара в глобалната икономика, за да се справят със загубите на работни места и доходи.
