Руският президент Владимир Путин заяви, че има възможност за сключване на мирно споразумение, което да сложи край на войната в Украйна, заяви руският президент Владимир Путин на пленарната сесия на Източния икономически форум във Владивосток.
В същото време той отново обвини Украйна в „държавен тероризъм“ заради предупрежденията ѝ за рисковете за самолетите в руското въздушно пространство, съобщиха ТАСС и Ройтерс, цитирани от БТА.
Путин посочи, че редица държави, включително САЩ и Китай, са готови да подкрепят постигането на мирно споразумение.
„В крайна сметка обаче проблемът трябва да бъде решен от държавите, участващи в конфликта – Русия и Украйна. Това е правилният подход. Въпреки това сме благодарни на всички, които се опитват да допринесат за постигането на споразумение. Има ли шанс? Според мен да, има“, заяви той на Източния икономически форум.
Русия има достатъчно войски и не се нуждае от нова мобилизация
Няма сценарий, при който ще се наложи Русия да обяви нова мобилизация за войната в Украйна, тъй като няма проблеми с наличността на военен персонал, заяви още руският президент.
Путин вече отрече по-рано тази седмица спекулациите за нова мобилизация, като нарече слуховете „пълна безсмислица“ и „информационна атака“ срещу Русия.
Путин защити високата основна лихва в Русия
Поддържането на висока основна лихва от Руската централна банка (Банк России) е съзнателно решение, насочено към запазване на макроикономическата стабилност, заяви руският президент Владимир Путин. Разбираме с какво е свързано повишаването на основния лихвен процент и как функционира икономиката при тези условия. Това е съзнателно решение, свързано с поддържането на макроикономическата стабилност“, каза Путин.
Той подчерта, че стабилността е необходимо условие за привличането на инвестиции.
„За какви инвестиционни проекти може да става дума, ако инфлацията е двуцифрена“, запита руският президент.
По думите му основната лихва първоначално е била повишена, но постепенно се понижава и ситуацията започва да се нормализира.
Руската централна банка представи четири сценария за развитието на икономиката до 2029 г. – базов, дезинфлационен, проинфлационен и рисков. При тях средната основна лихва през 2026 г. се очаква да бъде 14,5–14,6 на сто, а инфлацията – между 6 и 7 на сто.
Заместник-управителят на централната банка Алексей Заботкин заяви, че възможностите за понижаване на лихвата ще останат ограничени, докато инфлационните очаквания са високи.
Следващите решения ще зависят от развитието на икономическата ситуация и от необходимостта инфлацията да бъде върната към целевото равнище от 4 на сто през 2027 г., посочи той.
Според Путин руската икономика е „стабилна, динамична и здрава“. Той предупреди, че безконтролното вливане на средства, без да се отчита отражението върху инфлацията, би било по-опасно от предпазливата парична политика.
„При галопираща инфлация е много трудно, а на практика и невъзможно да се изготвят дългосрочни планове за развитие и инвестиции“, каза руският президент.
Според него трябва да бъде намерен баланс между стимулирането на икономиката и по-консервативния подход.
Развитието на Далечния изток
Путин заяви, че основните макроикономически показатели на руския Далечен изток се подобряват по-бързо от средните за страната.
Брутният регионален продукт се е увеличил повече от три пъти за 11 години, а привлечените капиталови инвестиции са достигнали около 25 трилиона рубли, посочи президентът.
По думите му безработицата в Далекоизточния федерален окръг е намаляла от около 8 на сто преди 20 години до 2,2 на сто през 2026 г. Историческият ѝ максимум е бил 16,4 на сто през 1998 г.
Близо една трета от заетите в региона работят в малки и средни предприятия, допълни държавният глава.
Той обяви, че започва подготовката на обновена стратегия за развитие на Далечния изток до 2036 г. Основните цели ще бъдат запазването на постигнатите темпове и започването на нови инвестиционни цикли.
Единен преференциален режим
От 1 януари 2027 г. в целия Далечен изток и Арктика ще започне да действа единен преференциален режим за бизнеса, съобщи още Путин.
Досега в двата региона бяха прилагани различни механизми, сред които територии за ускорено развитие, свободното пристанище Владивосток, специалният административен район на остров Руски и специалният данъчен режим на Курилските острови.
Според Путин чрез тези инструменти са привлечени инвестиции за трилиони рубли и са създадени 200 000 работни места.
Новата система няма да бъде обвързана с конкретни специални зони. За всеки инвестиционен проект ще се определя отделен пакет от стимули според вида на дейността.
Мерките могат да включват по-ниски осигурителни вноски, данъчни и митнически облекчения и подкрепа за изграждане на инфраструктура и производствени мощности.
Действащите преференции за настоящите резиденти на териториите за ускорено развитие и свободното пристанище Владивосток ще бъдат запазени изцяло, увери Путин.
Той призова правителството да гарантира, че новите и съществуващите стимули ще се допълват и няма да създават риск от двойно данъчно облагане или допълнителни начисления.
По думите му данъчните облекчения трябва да бъдат съпътствани и от намаляване на административната тежест и контрола върху предприемачите.
Обществени поръчки чрез електронни платформи
От 1 октомври в Русия ще започне експериментално прилагане на опростена система за обществени поръчки чрез електронни търговски платформи, съобщи Путин.
Новият федерален закон ще позволи на регионалните и местните власти да използват по-активно платформени решения при покупките си.
Образователни институции, детски градини, училища и колежи ще могат да купуват стоки директно от руски онлайн платформи.
Безпилотен транспорт и малки атомни мощности
Министерството на транспорта, компанията „ГЛОНАСС“ и китайски партньори ще работят по проект за автономни системи за сухопътен, морски и въздушен превоз на граждански товари.
Технологиите са предназначени включително за отдалечени и труднодостъпни райони в Далечния изток и Арктика.
Путин посочи, че Русия вече използва плаваща атомна електроцентрала с малка мощност и работи по изграждането на допълнителни подобни съоръжения.
Сред приоритетните проекти е и развитието на трансарктически транспортен коридор от Санкт Петербург и Мурманск през Северния морски път до Владивосток и пазарите в Азиатско-тихоокеанския регион.
Целта е корабоплаването по Северния морски път да стане целогодишно. Според Путин маршрутът трябва да повиши сигурността и гъвкавостта на международните доставки и да създаде нови възможности за транзитни и вътрешни превози.
Путин отхвърли вероятността за замразяване на банковите депозити
Руският президент отхвърли като спекулации твърденията, че може да бъдат замразени банковите депозити на гражданите.
Той заяви, че подобна мярка не е била обсъждана дори през 2022 г. след началото на войната в Украйна, когато много вложители са изтеглили спестяванията си.
По думите му руските банки тогава са изплатили всички поискани суми, а впоследствие средствата са се върнали в банковата система.
Високите лихви в момента насърчават гражданите да държат парите си в банки, обясни Путин. При бъдещо понижаване на лихвените проценти част от средствата може да се пренасочи към икономическа дейност.
По време на дискусията главният изпълнителен директор на „Сбербанк“ Герман Греф посочи, че банката е спечелила 1,7 трилиона рубли през миналата година.
„Пари има. Въпросът е как да ги използваме разумно“, коментира Путин.
Подкрепа за бизнеса
Руският президент призна, че честите промени в данъчната основа и общата фискална тежест затрудняват малките и средните предприятия.
Правителството трябва да осигури по-стабилни и предвидими условия за развитието им, заяви той.
Путин посочи, че в страната действат редица субсидии, преференциални програми и инструменти за подкрепа на конкретни отрасли и инвестиционни проекти.
Според него трябва да бъдат разработени и нови механизми, включително мерки срещу изкуственото разделяне на големи компании на по-малки дружества с цел използване на по-благоприятни данъчни режими.
Путин благодари и на руския бизнес за доброволните вноски в държавния бюджет, които по думите му възлизат на стотици милиарди рубли.
Източният икономически форум се провежда от 1 до 4 септември в кампуса на Далекоизточния федерален университет във Владивосток. Темата на тазгодишното издание е „Далечният изток – развитие в полза на хората“.
