Прогнозата на банка Ай Ен Джи (ING) сочи, че България ще достигне средногодишна инфлация от 5,1% през 2026 г., в контекста на предишните предвиждания от 4,9%, посочено в септемврийския икономически отчет. Анализаторите запазват прогнозата за растежа на икономиката в България за настоящата година на 2,6%, но намаляват очакванията за 2027 г. от 2,5% на 2,3%.
Сравнението между прогнозите на Ай Ен Джи от 7 юли и 2 септември показва по-негативен сценарий за страната с по-малък икономически растеж и повишена инфлация в сравнение с предходните прогнози. Очакванията за средногодишното нарастване на потребителските цени за 2027 г. са ревизирани от 2,9% на 3,3%.
Септемврийският доклад включва и нови прогнози за България за 2028 г., които липсваха в юлския. Очакванията са за 2% икономически растеж и средногодишна инфлация от 3,2%.
Устойчив ценови натиск
Корекцията в инфлационната прогноза за България се отразява предимно на втората част на текущата година и началото на следващата. Ай Ен Джи сега предвиждат средна инфлация от 5% за третото тримесечие на 2026 г., в сравнение с предишната прогноза от 4,6%, и 5,4% за четвъртото тримесечие вместо 4,8%. Прогнозата за първото тримесечие на 2027 г. е коригирана от 4,5% на 5%, а за второто – от 2,1% на 2,6%. Все пак, банката очаква значително намаляване на инфлацията следващата година, макар и по-малко рязко в сравнение с юлската прогноза.
Очакванията за годишния ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) в България за третото и четвъртото тримесечие на 2026 г. остават 2,6% и 2,3% съответно. Намалението в прогнозите за 2027 г. е концентрирано във второто, третото и четвъртото тримесечие.
България остава с предимство пред еврозоната по растеж
Въпреки коректировките за догодина, прогнозираният ръст за България остава по-висок от този на еврозоната. За валутния съюз, банката повиши очакванията си за 2026 г. от 0,5% на 0,8% и остави прогнозата за 2027 г. на 1,3%.
Въпреки това, България продължава да има по-висока инфлация. За еврозоната, банката предвижда средно увеличение на цените от 3% през 2026 г. и 2,3% през 2027 г., в контекста на 2,7% и 2,2% в юлската оценка.
Регионалната картина е разнородна. Прогнозата за растежа на Полша за 2026 г. остава 3,4%, за Унгария е повишена от 1,5% на 1,7%, а за Чехия е намалена от 2% на 1,9%. Според септемврийския отчет, икономиката на Румъния ще се свие с 0,5% и средногодишната инфлация ще бъде 8,5%.
Разнородни перспективи за големите икономики
Что касается Китая, банката понижи прогнозите си за растежа за 2026 г. от 4,7% на 4,6% заради слабото начало на второто полугодие и очакваната ограничена подкрепа от институциите.
За Великобритания, Ай Ен Джи прогнозира, че слабеенето на трудовия пазар и забавянето на основната инфлация ще позволят намаление на лихвите през 2027 г. Прогнозата за Япония е за увеличение през септември, следвано от още две — през януари и април догодина.
Икономиката устоява, но рисковете се увеличават
Много водещи индикатори продължават да сигнализират за умерен растеж до края на годината, въпреки горещите вълни, дълготрайната суша, търговското напрежение САЩ-Канада и нестабилната доставка през Ормузкия проток.
Според Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономическите анализи и главен икономист за еврозоната на банката, основното през лятото е не толкова броят на сътресенията, а ограниченото им отражение върху световната икономика. Това може да се дължи на определено привикване към несигурността и различията между геополитическите събития и директното им икономическо влияние. Верижните доставки стават по-податливи, а новините имат влияние върху настроението по-бързо, отколкото върху действителните поръчки.
Икономистът обаче предупреждава, че е рано да се счита устойчивостта за гарантирана. Разпродажбата на облигации създава директен канал за пренасяне на напрежението в икономиката чрез по-високи разходи за финансиране.
Според него, непосредственият фактор за пазарното движение не е новопоявил се проблем в публичните финанси. Увеличените дефицити и задлъжнялостта са известни отдавна. Променил се е сценарият, който инвеститорите отразяват в цените – продължителен конфликт в Близкия изток, удължаване на високите цени на петрола и инфлационен натиск, който може да доведе до по-агресивно повишаване на лихвите.
По-високи енергийни разходи и по-продължителни високи лихви
Основната промяна в международната икономическа картина между прогнозите през юли и септември е отслабването на очакванията за бързо облекчаване на натиска в енергийния сектор. През юли нидерландската банка допускаше по-бързо нормализиране на доставките на нефт през Ормузкия проток. През септември банката вече прогнозира по-дълготрайна несигурност в контекста на конфликта между САЩ и Иран и повиши прогнозите си за цените на петрола и природния газ.
Очакваната средна цена на петрола сорт Брент за четвъртото тримесечие е увеличена от 74 на 80 долара за барел. За европейския природен газ по нидерландския индекс TTF, прогнозата е увеличена от 48 на 65 евро за мегаватчас. За първото тримесечие на 2027 г. корекцията е още значителна – от 40 на 65 евро за мегаватчас.
Банката също така очаква да се задържат лихвите в еврозоната за по-дълъг период. През юли прогнозата допускаше понижение на депозитната лихва на Европейската централна банка до 2,25% през второто тримесечие на 2027 г. В септемврийския отчет остават 2,5% през цялата следваща година.
Ай Ен Джи коригира и прогнозата за доходността по десетгодишните германски държавни облигации в края на 2026 г. от 3% на 3,4%, както и за американските от 4,5% на 4,9%. В новия отчет разходите за обслужване на държавния дълг заемат значително по-централно място като икономически риск.
