Датският крал Фредерик X тържествено откри ново съоръжение за съхранение на въглероден диоксид, разположено под морското дъно в Северно море, съобщава ДПА. Според организаторите, това е първият такъв проект в Европейския съюз за индустриално съхранение на парниковия газ.
Проектът, наречен „Грийнсанд“ (Greensand), е основан на терена на закритото петролно находище „Нини Уест“ и беше открит в пристанищния град Есберг.
От 2023 г. там се провеждат тестове за съхранение на въглероден диоксид, при които през пилотната фаза са складирани около 15 000 метрични тона втечнен CO2 на дълбочина около 1800 метра.
При редовна работа, очаква се да се транспортират и съхраняват до 400 000 тона годишно на стари петролни платформи, подводно.
Технологията, известна като улавяне и съхранение на въглерод (CCS), включва улавянето на CO2 от индустриални процеси, последващо транспортиране до подземно хранилище и дългосрочно съхранение.
Специалистите смятат този метод за безопасен, но природозащитниците изразяват опасения, че той може да насърчи отстраняването на вредните парникови газове, вместо да се съсредоточи върху намалението на emissions.
Подобно съоръжение за индустриално съхранение на CO2 вече работи край Норвегия. В проекта в Северно море, британската химическа компания „Инеос” (INEOS) си сътрудничи с „Харбър енерджи” (Harbour Energy) и датската държавна компания „Нордусфонден” (Nordsøfonden).
Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен определи новата инсталация като важен момент за Европа. Според него проектът предлага на индустрията начин да продължи прехода към нисковъглеродно бъдеще, без да се жертва производството, инвестициите и работните места в региона.
Съоръжението е в състояние да съхранява между 4 и 8 милиона тона въглероден диоксид годишно. Въпреки това, дори това количество е „крайно недостатъчно“ според Брайън Вад Матиесен, професор по устойчиво развитие в датския университет „Олборг“.
„Ако наистина искаме да постигнем климатична неутралност, ще се нуждаем от съхранение на CO2 по един или друг начин“, подчерта експертът. Някои емисии, като тези в циментовата индустрия, се смятат за почти неизменни.
Въпреки това, Матиесен отбелязва, че технологията е ограничена от високите разходи. Според него, тя остава твърде скъпа за широко прилагане от страна на повече компании, които искат да улавят CO2 и да подобрят въглеродния си отпечатък. Той добавя, че съществуват много по-евтини алтернативи.
