Наскоро взетите решения от основни централни банки показват все по-ясна тенденция към затягане на паричната политика поради устойчивия инфлационен натиск и високите енергийни цени. Европейската централна банка (ЕЦБ), Федералният резерв на САЩ и Банк ъв Джапан са увеличили лихвите, докато Банк ъв Ингланд е решила да ги остави непроменени, но предупреди, че продължаващият енергиен шок може да наложи допълнителни мерки за затягане.
Ситуацията обаче не е еднозначна. Част от централните банки в развитите икономики увеличават лихвените проценти, докато други запазват нивата си, но оставят отворена възможността за повишение. Някои институции дори облекчават паричната политика. Изследване на Ройтерс за Г-10 централни банки показва, че в много случаи финансовите пазари залагат на по-агресивно затягане, отколкото паричните власти обявяват.
На 10 септември ЕЦБ повиши основните си лихви с 25 базисни пункта за втори път през годината. Лихвата по депозитното улеснение достигна 2,50%, по основните операции по рефинансиране – 2,55%, а по пределното кредитно улеснение – 2,85%.
След заседанието, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард коментира, че банката е била изненадана както от устойчивостта на икономиката, така и от постоянния инфлационен натиск. Повишението на цените на енергията остава сериозен риск, макар че в ЕЦБ има гласове, които смятат, че енергийният шок не задължава автоматично за нови увеличения на лихвите, ако отслаби потреблението и растежа.
На 16 септември Федералният резерв също увеличи с 25 базисни пункта основната си лихва, повишавайки целевия диапазон на основната лихва в САЩ до 3,75–4%. Това решение беше взето единодушно и е първата промяна след назначаването на Кевин Уорш за ръководител на централната банка през май тази година.
Уорш посочи стабилната икономика, устойчивия трудов пазар и продължаващия инфлационен натиск като основни мотиви за това решение. Прогнозите на Федералния резерв предвиждат още едно повишение през 2026 г., докато финансовите пазари залагат на повече от едно увеличение и по-сериозно затягане до края на 2027 г., сочи писмото на Ройтерс.
Във Великобритания Банк ъв Ингланд остави основната си лихва на 3,75% с шест на три гласа. Тримата несъгласни членове на Комитета по парична политика желаят увеличение с 25 базисни пункта до 4%.
Британската централна банка отбеляза, че инфлацията е нараснала до 3,1% през август и вероятно ще продължи да се увеличава през следващите тримесечия. Според комитета рисковете за инфлационната перспектива са нараснали в сравнение с предишната им оценка, като дългосрочните и нестабилни високи енергийни цени увеличават шансовете за вторични ефекти върху цените и заплатите.
На същото заседание „Банк ъв Ингланд“ гласува единодушно за многогодишен план за намаляване на държавните облигации в портфейла си за целите на паричната политика. Оставащите 368 млрд. британски лири ще бъдат намалявани със средно 46 млрд. лири годишно до края на 2034 г., в това число чрез годишни продажби на стойност 20 млрд. лири и падежирани облигации. Банката планира и промени в начина, по който провежда активни продажби, в контекста на повишената волатилност на облигационните пазари.
На 18 септември „Банк ъв Джапан“ също премина към реално затягане, като повиши основната си лихва от 1% на 1,25% – най-високото ниво от 31 години. Решението беше прието с 7 на 2 гласа и е второ увеличение за три месеца.
Управителят Кадзуо Уеда заяви след заседанието, че базисният инфлационен натиск вече е близък до целта от 2% и че задача на банката вече е не само да стимулира инфлацията, а и да предотврати прекомерното й покачване. Уеда не изключи възможността за последователни увеличения или стъпка от 50 базисни пункта, ако инфлационните рискове го наложат, но подчерта, че темпът ще зависи от статистиката и че банката трябва да избягва прекомерно рязко стеснение на финансовите условия.
Въпреки повишаването на лихвата, йената отслабна след решението, тъй като инвеститорите обърнаха внимание на липсата на ясни сигнали за следващите стъпки и на двата гласа против увеличението.
„Ястребови паузи“ – без ново увеличаване, но и без сигнал за облекчение
Решението във Великобритания служи като ясен пример за такава ситуация – основната лихва остава без промяна, но значителна част от комитета вече желае увеличение. Този тон се наблюдава и в Канада. Канадската централна банка остави основната си лихва на 2,25% на 2 септември, но предупреди, че рисковете от инфлация са се увеличили. Управителят Тиф Маклем заяви, че са възможни нови увеличения, ако инфлацията продължи да се задържа висока, което е по-твърдо послание в сравнение с предишното изказване за по-сбалансирани рискове за инфлацията и растежа.
Норвежката централна банка запази основната си лихва на ниво 4,25% през август и посочи, че инфлацията е под очакванията, но все още е твърде висока. На заседанието на 24 септември ще стане ясно дали централната банка действително е близо до приключването на цикъла на повишения, или ще трябва да предприеме още едно повишение.
Ситуацията в Западна и Северна Европа не е единна
Исландската централна банка увеличи основната си лихва до 8% на 19 август – трето повишение от началото на годината, като акцентира на покачването на цените на горивата и риска от засилен инфлационен натиск.
В Швеция основната лихва е 1,75% и „Риксбанк“ се очаква да я запази без промяна на следващото си заседание, след като августовската инфлация се оказа по-ниска от прогнозите. Въпреки това, пазарите продължават да отчитат възможност за увеличение по-късно през годината, според Ройтерс.
Швейцарската национална банка е открито изключение от текущата тенденция за затягане. Основната й лихва остава на 0%, а пазарите очакват тя да остане такава и на заседанието на 24 септември, а вероятно и през значителна част от следващата година. Силата на швейцарския франк потиска инфлационния натиск, макар положителните данни за цените и ръста да увеличиха шансовете за по-ранно увеличаване.
Други европейски банки и Русия поддържат високи лихви
Централната банка на Турция запази основния си лихвен процент на 37% на 10 септември. В Турция обстановката е различна в сравнение с еврозоната, САЩ и Япония – паричната политика е вече силно рестриктивна и последното решение е запазване, а не начало на нов цикъл на повишения.
Руската централна банка също остави основната си лихва на ниво 14% на 11 септември, поддържайки високи лихви заради инфлационния натиск.
Реални повишения има и извън Европа
Австралийската централна банка е сред водещите в настоящия цикъл на затягане. След три повишения през тази година лихвата достигна 4,35%, с което миналогодишните понижения бяха напълно изтрити. На заседанието си през август, банката запази ставката на това ниво, но не отхвърли възможността за ново повишение. След по-силни данни за инфлацията през юли, въпросът за още стъпки остава открит преди следващото заседание в края на септември.
Резервната банка на Нова Зеландия увеличи лихвата рано през месеца за втори пореден път, повишавайки я на 2,75%. Заедно с това тя сигнализира, че всяко следващо затягане вероятно ще бъде по-премерено поради увеличаващите се рискове за растежа. Най-новите данни показват ръст на новозеландската икономика от 0,2% през второто тримесечие, което е над очакванията.
И извън Г-10 има централни банки, които не облекчават условията, въпреки слабостите в икономиката. Централната банка на Пакистан остави основната си лихва на 11,5% на 14 септември за трето поредно заседание заради ускоряване на инфлацията и свързани рискове от конфликти в Близкия изток.
Не всички бързат да затягат
Бразилия е най-ясното изключение в общата картина. Бразилската централна банка понижи на 16 септември основната лихва „Селик“ с 25 базисни пункта до 13,75%. Това беше пето поредно намаление, а общото облекчаване от март досега достига 125 базисни пункта. Решението беше взето на фона на признаци за забавяне на икономическата активност и известен спад на инфлацията, въпреки че лихвите остават сред най-високите в света на реална основа.
Тайланд също остава извън тенденцията към затягане. Централната банка на Тайланд описва своята политика като „много, много стимулираща“. Основната лихва е 1% и беше запазена без промяна на заседанието през август. Институцията оправдава позицията си с неравномерния икономически растеж и отслабващия инфлационен натиск.
Пазарите очакват по-бързо затягане от обещаното
Разминаването между сигналите на паричните власти и пазарните очаквания също станува все по-очевидно. При Федералния резерв официалните прогнози предвиждат още едно повишение за 2026 г. и запазване на лихвата през 2027 г., докато участниците на пазара очакват повече повишения. Подобно разминаване се вижда и при други развити икономики.
Според икономисти, цитирани от Ройтерс, пазарите може да преувеличават степента на бъдещото затягане под влиянието на страхове от ново поскъпване на петрола и газа. По-високите разходи за енергия могат да увеличат инфлацията, но в същото време да намалят реалните доходи, потреблението и растежа, което поставя централните банки пред сложен избор.
Така общата посока към по-строга парична политика става все по-ясна, но все още не представлява синхронизиран глобален цикъл на повишения. Някои централни банки вече реагират на енергийния и инфлационния натиск с увеличение на лихвите, докато други предпочитат изчакване, а в някои икономики условията все още позволяват да се продължи с облекчяването. Следващите заседания в Австралия, Норвегия, Швеция и Швейцария ще предоставят нови указания за това, до колко настоящата тенденция към затягане ще се разшири.
