Не всички 720 депутати в Европейския парламент имат еднаква тежест. През следващите месеци сравнително малък кръг от тях ще играе ключова роля в големите политически битки в Брюксел – от климата, технологиите и бюджета на ЕС до дерегулацията и разпределението на водещите постове в институцията.
Тези сблъсъци идват в момент на растящо напрежение между Европейската народна партия (ЕНП) и Социалистите и демократите (С&Д), докато крайната десница увеличава влиянието си, а споровете около миграцията, конкурентоспособността и европейските регулации стават все по-остри.
На този фон Politico откроява 17 евродепутати – партийни лидери, ключови преговарящи и влиятелни фигури зад кулисите, които могат да се окажат в центъра на политическите битки в Европейския парламент през идните месеци. Ето кои са те:
Влиятелните играчи
Роберта Мецола/ЕНП, Малта
Шефът
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола ще се окаже в центъра на сблъсъка между ЕНП и С&Д при междинното преразпределение на ръководните постове. ЕНП е решена Мецола да остане начело на институцията, докато социалистите настояват, че е дошъл техният ред да получат председателското място. Изходът от този спор ще бъде важен тест за способността на традиционния политически център в Европа да продължи да работи заедно след две години на вътрешни конфликти.
Ако отношенията се влошат, Мецола би могла да потърси трети мандат с подкрепата на широката мрежа от евродепутати, която изгради през последните пет години, включително сред десницата и крайната десница.
Франсоа-Ксавие Белами/ЕНП, Франция
Човекът на Вебер за трудните задачи
Ако Марин льо Пен стане президент на Франция през следващата година, Франсоа-Ксавие Белами може да се превърне в човека, на когото лидерът на ЕНП Манфред Вебер ще разчита за овладяване на политическите последици в Европейския парламент. Белами е сред архитектите на новите по-строги европейски правила за връщане на мигранти и при гласуването по темата застана на една позиция с крайнодясната група „Патриоти за Европа“. Той е доверен човек на Вебер, ковчежник и заместник-председател на групата на ЕНП.
Както ЕНП потърси сближаване с „Италиански братя“ на Джорджа Мелони, партията може да опита подобен подход и към „Национален сбор“ на Льо Пен. Белами, чиито френски „Републиканци“ също се сближиха с партията на Льо Пен, може да се окаже ключов посредник.
Камила Лаурети/С&Д, Италия
Човекът на Ели Шлайн в Брюксел
Италия има втората по големина национална делегация в групата на социалистите след Испания, а заместник-председателят на С&Д Камила Лаурети трябва да превърне тази численост в реално политическо влияние. Ресорът ѝ я поставя в самия център на парламентарната машина – подготовката на пленарните заседания, Конференцията на председателите и стратегията на групата. Това я прави важна фигура във всеки опит за възстановяване на политическия център и дистанциране на ЕНП от мнозинства с крайната десница.
Лаурети е и очите и ушите в Брюксел на лидера на италианската Демократическа партия Ели Шлайн – особено важна роля преди парламентарните избори в Италия през 2027 г. Нейна задача е и да не допусне напрежението между Демократическата партия и движението „Пет звезди“ в Европейския парламент да се пренесе в Рим и да разкрие разделения в опозицията срещу Мелони.
Валери Айе/„Обнови Европа“, Франция
Спойката на Макрон
Валери Айе оглавява „Обнови Европа“ в момент, когато либералите губят позиции в ЕС. Тя се опитва да привлече независими и останали извън основните формации евродепутати, за да изведе групата от сегашното ѝ място на пета политическа сила в парламента. Айе се стреми да превърне либералите и в мост между лидера на ЕНП Манфред Вебер и председателя на С&Д Ираче Гарсия, настоявайки за по-стабилно сътрудничество между традиционните центристки сили.
Позицията ѝ начело на групата засега изглежда стабилна – няма особено желание за смяна на ръководството, нито очевиден претендент. Но бъдещото оттегляне на Еманюел Макрон ще я лиши от важен съюзник, а тя ще трябва да овладява и конфликтите между различните либерални фракции във Франция.
Долорс Монсерат/ЕНП, Испания
Испанската предизборна антена
Ако Манфред Вебер започне все по-често да говори като участник в испанска предизборна кампания, една от причините ще бъде Долорс Монсерат. Тя оглавява делегацията на испанската дясноцентристка Народна партия в Европейския парламент в момент, когато формацията се подготвя за национални избори, които трябва да се проведат най-късно през август 2027 г. С приближаването на вота испанските евродепутати все по-активно ще използват Европейския парламент за дебати и гласувания с вътрешнополитически ефект. Вебер също има основания да следи внимателно Испания: поражение на Педро Санчес би свалило от власт едно от последните големи социалистически правителства в Европа и би било сериозен удар за С&Д.
Монсерат е и генерален секретар на ЕНП, което ѝ дава ключова роля в координацията между националните партии от политическото семейство.
Задкулисните играчи
Анна Кавацини/Зелените, Германия
Играч с много задачи
Анна Кавацини е в центъра на няколко от най-важните европейски политически спорове. Като водещ представител на Зелените в комисията по международна търговия тя настоява за по-силни гаранции в търговските отношения между ЕС и САЩ. Кавацини председателства и комисията по вътрешния пазар, където ръководи дебатите за технологичните гиганти и цифровите пазари. През идните месеци предстоят важни предложения на ЕК в областта на защитата на потребителите и продуктовите стандарти.
Кавацини получи и ключовата задача да води преговорите по Акта за ускоряване на индустриалното развитие – важна част от европейската програма за растеж и конкурентоспособност, включително чувствителния въпрос за китайските инвестиции в Европа.
Диего Солиер/ЕКР, Испания
Новото лице в технологичните битки
Независим евродепутат в първия си мандат, Диего Солиер се присъединявани към Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), и въпреки липсата на силна национална делегация зад гърба си, той получи важни роли по няколко големи технологични досиета. Солиер е водещият преговарящ на парламента по законодателството за развитието на облачните технологии и изкуствения интелект – ключова част от стремежа на Европа към технологичен суверенитет на фона на влошаващите се трансатлантически отношения. Той ръководи и позицията на ЕКР по Акта за киберсигурността.
Лукас Зипер/„Обнови Европа“, Германия
Непредвидимият инфлуенсър
Един от най-младите евродепутати, само на 29 години, Лукас Зипер превърна уменията си в социалните мрежи и нестандартното си присъствие в парламента в политически капитал. Въпреки че оглавява малка партия, създадена заедно с приятели от университета, през февруари Зипер беше привлечен в „Обнови Европа“ и включен в ръководството на групата, за да помага за комуникационната ѝ стратегия. Сега той организира среща на инфлуенсъри и изгражда контакти отвъд партийните линии, включително чрез създаването на футболен отбор. С наближаването на междинното разпределение на постовете в парламента се засилват и спекулациите, че Зипер може да използва популярността си, за да се бори за някоя от влиятелните позиции.
Илхан Кючюк/„Обнови Европа“, България
Човекът на имунитетите
През настоящия мандат комисията по правни въпроси на Европейския парламент вече е получила повече искания за сваляне на депутатски имунитет, отколкото през целия предишен мандат. Сред тях има случаи, свързани с обвинения в корупция и със скандалите за влияние около Huawei и „Катаргейт“.
Това доведе до обвинения, че политическите групи сключват задкулисни договорки, за да защитават свои представители от наказателно преследване. Водещи евродепутати отхвърлят тези твърдения и посочват като проблем лошо подготвени правни казуси и недостатъци в разследванията.
Сега парламентът иска да пренапише правилата за имунитета. Начело на процеса е председателят на правната комисия Илхан Кючюк. Самият той обаче, беше обект на спорно искане на Европейската прокуратура в България за сваляне на имунитета му, което не получи подкрепа.
Адам Белан/ЕКР, Полша
Връзката с MAGA
В средата на септември 2026 г. Адам Белан беше избран за председател на дясната партия „Европейски консерватори и реформисти“. Като лидер на делегацията на полската „Право и справедливост“ в Европейския парламент той поддържа и пряка връзка с партийния лидер Ярослав Качински. На фона на охлаждането на отношенията между италианския премиер Джорджа Мелони и администрацията на Доналд Тръмп Белан се очертава като важен мост към Вашингтон. ЕКР е официална сестринска политическа сила на Републиканската партия в Европа.
Белан е ръководил делегации на ЕКР за срещи с високопоставени американски представители и политици, като една от задачите му е да поддържа тесните връзки между Полша и САЩ.
Масимилиано Салини/ЕНП, Италия
Посредникът в автомобилната битка
Ковчежникът на групата на ЕНП Масимилиано Салини получи ролята на водещ преговарящ по едно от най-спорните досиета в Европейския парламент – бъдещето на ограниченията за автомобилите с двигатели с вътрешно горене. Първоначалната му задача беше да привлече скептичните социалдемократи и либерали към позицията на ЕНП, но постепенно основният проблем се оказа постигането на съгласие вътре в собствената му група.
Салини трябва да обедини ЕНП около общ подход към целите за емисиите и алтернативните горива. При това ще трябва да се реши дали компромисът да бъде търсен в политическия център, или чрез споразумение с крайната десница.
Политическите тандеми
Балаж Орбан и Марике Елерс/„Патриоти за Европа“, Унгария и Нидерландия
Разбивачите на „санитарната бариера“
Бившият политически директор на Виктор Орбан – Балаж Орбан, който няма роднинска връзка с унгарския премиер – влиза в Европейския парламент в края на септември. Така „Патриоти за Европа“ получават още един опитен политически играч. Унгарските представители са смятани за особено умели в използването на парламентарните процедури в своя полза. Балаж Орбан ще работи заедно с влиятелния унгарски евродепутат Кинга Гал преди междинното разпределение на постовете, докато „Патриотите“ оказват натиск върху ЕНП да премахне т.нар. санитарна бариера и да им позволи да се конкурират за висши позиции.
До него е Марике Елерс – главният парламентарен организатор на групата, натоварена със задачата да намира общи позиции и да подготвя пленарната работа. Бивш служител на Европейския парламент с дългогодишен опит, Елерс ръководи и усилията на „Патриотите“ в комисията по конституционни въпроси за промяна на парламентарните правила, които според групата се използват, за да я държат извън процеса на вземане на решения.
Виктор Негреску и Кристел Шалдемосе/С&Д, Румъния и Дания
Главоболията на Ираче Гарсия
Те са двама от най-важните съюзници на лидера на С&Д Ираче Гарсия – и едновременно с това източник на някои от най-сериозните ѝ политически проблеми.
Виктор Негреску е опитен стратег с почти десетилетие като евродепутат и мандат като румънски министър по европейските въпроси. В момента той оглавява работна група, която трябва да подготви предложения за бъдещото функциониране на ЕП до декември. По-деликатната му задача е да управлява напрежението между С&Д и румънските социалдемократи (PSD). Негреску се опитва да запази проевропейската ориентация на PSD в момент, когато партията демонстрира сближаване с крайната десница на национално равнище.
Кристел Шалдемосе познава механизмите на Европейския парламент отвътре след 20 години като евродепутат. От 2024 г. тя е заместник-председател на институцията и отговаря за цифровата ѝ трансформация и адаптацията към изкуствения интелект. Преди това водеше преговорите по Акта за цифровите услуги. Тя е и водеща фигура сред датските социалдемократи, чиито позиции все по-често се разминават с тези на испанската делегация на Гарсия. Ако политическата тежест на северните социалдемократи нарасне, влиянието на датчаните вътре в С&Д също може да се увеличи.
Никлас Хербст и Рене Репази/ЕНП, Германия и С&Д, Германия
Носталгиците по голямата коалиция
Никлас Хербст и Рене Репази са ключов неформален канал между ЕНП и С&Д в Европейския парламент. Хербст представлява германските дясноцентристки християндемократи на канцлера Фридрих Мерц, а Репази – лявоцентристките социалдемократи на вицеканцлера Ларс Клингбайл.
Двамата се опитват да намалят растящото недоверие между основните политически групи чрез модел, наподобяващ германската „голяма коалиция“ – или, в брюкселски вариант, широко политическо споразумение с ясни ангажименти и взаимни компромиси. Целта е съюзът между ЕНП и социалистите да стане по-устойчив при междинното преразпределение на постовете и крайната десница да бъде държана извън формирането на парламентарните мнозинства.
Още международни новини – четете тук
