Въвеждаме на практика пълна забрана на рекламата на хазарт, като се запазва единствено възможността за подкрепа на спорта чрез реклама върху спортни екипи и съоръжения. Това съобщи министър-председателят Румен Радев в началото на днешното правителствено заседание.
По думите му се въвежда нов, много по-строг модел за регулиране и контрол на хазартния сектор с цел повече прозрачност, по-справедливо облагане и ограничаване на хазартните зависимости.
Радев посочи, че се забраняват и ярките светещи реклами по витрините на казина и игрални зали.
Въвежда се нов модел, по който държавата ще облага дейността на казината и игралните зали, като ще се облага реалният резултат от финансовата дейност. Предвижда се и по-строг контрол за предотвратяване на опити за пране на пари и укриване на данъци. Цялото игрално оборудване ще бъде свързано с Националната агенция за приходите (НАП) в реално време, каза министър-председателят.
Той посочи още, че се предвижда съществено увеличаване на налога за онлайн хазарта, като ще бъдат създадени и механизми част от приходите да се насочват към спорта и образованието.
Всички чуждестранни оператори, които имат лиценз за работа в България, ще трябва да се регистрират като финансови дейности в страната, обясни премиерът. Който оперира на българския пазар и печели от него, ще се отчита и ще плаща данъци тук и ще подлежи на пълен контрол от българската държава, посочи Румен Радев.
Залогът, който обществото плаща
През последните години хазартът се превърна в необичайно видима част от българското всекидневие. Игрални зали, казина, пунктове за залози и най-вече онлайн платформи се конкурират за вниманието и парите на потребителите. Дълго време рекламата беше част от същата среда – по телевизията, в интернет, върху билбордове и спортни екипи, около футболни първенства и други масови събития.
Така хазартът постепенно започна да се възприема като обикновено развлечение. Именно тук обаче личният избор се превръща и в проблем на общественото здраве.
Размерът на проблема в България може да бъде видян и в данните на държавата. Към 10 октомври 2024 г. в регистъра на НАП са били вписани 40 528 хазартно уязвими лица. Само няколко месеца по-късно, през март 2025 г., броят на подадените заявления за вписване вече е близо 54 000. Самият мащаб е достатъчно красноречив – десетки хиляди българи доброволно са поискали държавата да им забрани достъпа до хазарт. А колко ли са тези които не са регистрирани – може би стотици хиляди.
А зад тези числа стоят човешки истории – натрупани дългове, изхарчени семейни спестявания, бързи кредити, конфликти между партньори, загуба на работа и разбити семейства. При хазартната зависимост цената рядко се плаща само от човека, който залага. Тя се поема и от неговите родители, партньори и деца.
Особено тревожна е дигитализацията на хазарта. Днес казиното вече не се намира непременно зад тежка врата и неонов надпис. То е в телефона. Достъпно е от дивана вкъщи, от работното място, по време на футболния мач. Залогът е на няколко докосвания на екрана разстояние.
И точно затова дебатът не трябва да приключва със забраната на рекламата. Тя е едва началото.
