В България се наблюдава ниска ефективност в мерките срещу климатичните промени, които водят до хиляди смъртни случаи и причиняват директни икономически загуби от суши и горещини, прогнозирани на над 1 млрд. евро за 2025 г., което е около 1 процент от брутния вътрешен продукт (БВП) или около 140 евро на човек. Тези данни са представени в новия доклад „Оценка на уязвимостите и последствията от климатичните промени в България: Съвместна национална оценка“, координиран от Net-Zero Lab на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в сътрудничество с екип от водещи български изследователи.
Горещите вълни, сушите и наводненията в България не са вече редки явления, а показват системна трансформация на климатичния режим в страната, предупреждават изследователите в доклада, цитиран от БТА.
България заема 50-о място от 64 страни в индекса CCPI по ефективност на действията в отговор на климатичните промени за 2025 г. Страната показва лоши резултати в областта на емисиите на парникови газове, изключително ниски в климатичната политика и енергийното потребление, а средната оценка за използването на възобновяеми източници е задоволителна.
Температурите в България се повишават по-бързо от глобалните
Разположена в климатичния „горещ пункт“ на Югоизточна Европа, България е отчела увеличение на средната годишна температура с около 0,8 градуса по Целзий за периода 1991–2020 г. в сравнение с 1961–1990 г., като затоплянето е особено изразено в Северна България и през летните месеци. Прогнозира се броят на горещите дни и нощи да нарасне от сегашните 10–20 до 50–60 до края на века, независимо от сценария. При сценарий с високи емисии средната температура до края на века може да достигне до 14,1 градуса по Целзий – температура, която би била ненормална дори за най-топлите южни региони. Това съответства на значително „долно местене“ на климатичния режим на България, подчертава научният екип.
Годишните валежи остават сравнително стабилни, но има промяна в самата им структура: по-малко слаб и умерен дъжд, а увеличаващи се проливни и потенциално опасни валежи. Честотата на екстремните валежи по Черноморието и Източна България е нараснала с 60–75 процента след 1991 г. Нов сезонен модел се оформя – лятно засушаване, последвано от концентрирани валежи през есента, което увеличава вероятността от внезапни наводнения. Събития като тези в Карлово (2022), Царево (2023 и 2025) и Елените (2025) потвърдиха прогнозите на учените.
Горещините са основна и недооценявана причина за свръхсмъртност
България е сред най-засегнатите държави в Европа от температурите, свързани с горещини. През 2023 г. те са довели до 1670 смъртни случая (229 на милион население – второ място в Европа по интензитет), а през 2024 г. – до 3414 смъртни случая. Смъртността при хора над 65 години, свързана с горещини, се е увеличила с над 150 процента в сравнение с 1990–2000 г. На практика, най-засегнати са жените и възрастните над 80 години.
Градската среда увеличава тези рискове. В София, лятното нагряване, с интензивност 2,5 градуса по Целзий над фоновите температури, причинява около 95 допълнителни смъртни случая на сезон, а 77 процента от населението нямат достатъчен достъп до зелени площи, при средно дървесно покритие от малко над 10 процента. Според Световната здравна организация, при покритие от 30 процента, леталността през лятото би могла да намалее с около 40 процента, сочат експертите.
При сценарий с високи емисии, смъртността вследствие на горещини може да достигне до 3463 годишно между 2071 и 2099 г. в сравнение със сегашните около 1150. Ограничаването на емисиите може да задържи това число до около 1742.
Прогнозирани загуби от 3,5 процента от брутния вътрешен продукт на България поради климатичните промени
Климатичните промени оказват все по-значимо икономическо влияние върху България. Това се проявява чрез пряките щети от екстремни метеорологични явления – суши, горещини, наводнения и пожари, както и чрез дългосрочни последици за производителността, публичните финанси, инфраструктурата, енергийния сектор и жизнеността на домакинствата. Според Европейската агенция по околна среда, при липса на допълнителна адаптация, страната може да понесе загуби между 1 процент при оптимистичен сценарий и 3,5 процента при песимистичен сценарий от реалния си БВП до 2050 г. В допълнение, застрахователното покритие остава под 50 процента за всички климатични рискове, въпреки че загубите нарастват през последните две десетилетия, а независими оценки показват, че застрахователното покритие на домакинствата е едва около 8 процента.
Земеделието, горите и водните ресурси са под нарастващ натиск
Прогнозите сочат, че броят на дните с суша ще се увеличи след 2037 г. от 50-60 на 70-80 и повече, като най-силно засегнатите региони ще бъдат Пловдив, Ямбол, Сандански и Русе. В Добруджа, наречена „житницата на България“, уязвимостта произтича не толкова от линейното затопляне, колкото от рязкото нарастване на междугодишната променливост и слабото „зимно зареждане“ на почвената влага. В горския сектор, годишният прираст може да намалее с до 3.5 млн. куб. м., което е еквивалентно на 42 процента от годишния добив, а над 60 процента от горските местообитания в защитената зона „Натура 2000“ вече се намират в неблагоприятно, незадоволително състояние. Полезащитните пояси в Североизточна България деградират в следствие на засушавания, което допълнително влошава тяхната защитна функция.
Основният извод от доклада подчертава, че България е привела климатичните си политики в съответствие с европейските стандарти, но среща сериозни предизвикателства в реализацията им. Основните недостатъци включват краткосрочната визия, политическата нестабилност, ниския административен капацитет и зависимостта от проектно и европейско финансиране, отбелязват експертите. Освен това се отчита недостиг на национален регистър на щетите, реактивният подход към финансирането и слабата интеграция на климатичните рискове във фискалната рамка – аспекти, които носят особено значение след присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.
Докладът обобщава резултатите от съвместната национална оценка на уязвимостите и последствията от климатичните промени в България, извършена от интердисциплинарен изследователски екип, включващ учени от водещи научни институции в страната: Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националния център по обществено здраве и анализи, а също и Техническия университет – София. Синтезът на научните приноси от тези институции предлага, за пръв път в подобна методологична цялост, цялостна оценка на климатичните въздействия върху природните системи, стопанската дейност и общественото здраве в България.
