Международната рейтингова агенция „Фич Рейтингс“ (Fitch Ratings) промени перспективата на кредитния рейтинг на България от стабилна на положителна и потвърди оценката „BBB+“, според информация от Министерството на финансите. Това решение показва намаляване на политическата несигурност, но в същото време е придружено от предупреждение за нарастващи макроикономически дисбаланси, завишена инфлация и увеличаващ се бюджетен дефицит.
Положителната перспектива предполага, че при оптимални условия рейтингът може да бъде повишен, но не е гарант за такава промяна.
Според „Фич“, промените са свързани с парламентарните избори от април и формирането на еднопартийно правителство с мнозинство в парламента – първото такова управление в България за над две десетилетия. Агенцията смята, че това може да доведе до края на дългия период на нестабилни коалиции и да създаде пространство за структурни реформи, повишен потенциал за растеж и подобряване на управлението.
Рейтингът е подсилен от членството на България в Европейския съюз и еврозоната, както и от стабилните финансови показатели и добри външни баланси. Въпреки това, тези предимства са ограничени от риска от прегряване на икономиката, процикличната фискална политика, висока инфлация, дефицит по текущата сметка и по-слаби управленски показатели в сравнение с страните с аналогичен рейтинг.
„Фич“ запазва прогнозата си за растежа на българската икономика през 2026 г. на 2,8 на сто, но повишава очакванията си за инфлацията и бюджетния дефицит в сравнение с оценките от март. За 2027 г. прогнозата остава на 2,9 на сто, а за 2028 г. се предвижда забавяне до 2,4 на сто.
Съществена е ревизията на предишната оценка на агенцията от март относно средногодишната инфлация. Прогнозата за 2026 г. е увеличена от 3,8 на 4,9 на сто, или с 1,1 процентни пункта. Очакването за 2027 г. е повишено от 3,8 на 4 на сто. За 2028 г. инфлацията се предвижда да намалее до 3,5 на сто, но ще остава над средното ниво за страните от групата с рейтинг „BBB“.
Икономическият растеж на България остава близо до 3 на сто от 2024 г. насам, въпреки външните икономически тревоги и слабия растеж в Европа. Основна движеща сила остава потреблението на домакинствата, докато нетният износ носи отрицателен принос. През идните години „Фич“ предвижда по-бавно увеличаване на вътрешното търсене и подобрение на износа.
Агенцията забелязва признаци на макроикономически дисбаланси, предизвикани преди всичко от значителния ръст на заплатите през последните три години. Разходите за труд на единица продукция са се увеличили с 36,4 на сто за трите години до 2025 г., което е почти четири пъти над границата от 9 на сто, определена от ЕС при макроикономически дисбаланси.
Ръстът на доходите подкрепя потреблението, но също така увеличава вноса, което води до разширяване на дефицита по текущата сметка. „Фич“ очаква той да достигне 7,4 на сто от БВП през 2026 г., значително над нивата в страните с подобен кредитен рейтинг. Като допълнителен риск агенцията посочва бързото нарастване на кредитирането на домакинствата.
Прогнозата за бюджетния дефицит през 2026 г. също е влошена. Според сравнителната таблица, представена с оценката, се предполага дефицит от 4,6 на сто от БВП, в сравнение с предвижданите 3,2 на сто от март. В текстовата част се споменава стойност от 4,5 на сто. И двете стойности са под правителствената цел от 5,4 на сто от БВП.
Агенцията обяснява увеличението като резултат от отложените ефекти на предишни мерки за увеличаване на разходите и очакваното нарастване на публичните инвестиции. Правителството планира те да достигнат 5,8 на сто от БВП, но „Фич“ смята, че част от капиталовите разходи на общините няма да бъдат реализирани.
Прогнозата за бюджетния дефицит през 2027 г. е подобрена от 4,3 на 3,8 на сто от БВП. През 2028 г. той се очаква да се свие до 3,5 на сто. Въпреки това, агенцията определя фискалната политика за 2026 и 2027 г. като разхлабена и отбелязва, че България е в процедура за прекомерен дефицит само няколко месеца след присъединяването си към еврозоната.
„Фич“ увеличава и прогнозата за държавния дълг. За 2026 г. предвижданото съотношение към БВП е увеличено от 30,5 на 31,7 на сто, а за 2027 г. – от 31,6 на 32,4 на сто. През 2028 г. дългът се очаква да достигне 34,1 на сто от БВП. Въпреки покачването, той остава сравнително нисък в контекста на останалите държави от ЕС и тези с подобен рейтинг.
Членството в еврозоната укрепва банковата система чрез надзора и механизмите за ликвидност на Европейската централна банка, посочва агенцията. Банките остават добре капитализирани, ликвидни и печеливши, но бързото нарастване на кредитирането на домакинствата би могло да създаде рискове за качеството на активите.
Сред факторите, които биха довели до повишаване на рейтинга, „Фич“ акцентира на успокояването на макроикономическите дисбаланси, забавен растеж на заплатите и кредитирането, по-ниска инфлация и намаляване на дефицита по текущата сметка. Положителна индикация би било и устойчивото реализация на структурни реформи, които подобряват управлението и потенциала за растеж.
Обратно, задълбочаването на дисбалансите, рязкото икономическо забавяне поради загуба на конкурентоспособност или значителното увеличаване на държавния дълг могат да предизвикат негативни рейтингови действия.
При извънредни рейтингови действия през юли 2025 г. „Фич“ и „Стандард енд Пуърс Глоубъл Рейтингс“ (S&P Global Ratings) повишиха с една степен дългосрочния кредитен рейтинг на България до „BBB+“ със стабилна перспектива. Основен фактор за това беше окончателното одобрение за присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 година.
През март 2026 г. „Фич“ потвърди рейтинга „BBB+“ със стабилна перспектива. През май „Стандард енд Пуърс“ промени перспективата пред рейтинга на България от стабилна на положителна и потвърди оценките „BBB+/A-2“.
„Мудис Рейтингс“ (Moody’s Ratings) запазва рейтинга на България на сходно ниво „Baa1“ с стабилна перспектива. В периодичния си преглед от януари 2026 г. агенцията посочва, че положителният ефект от приемането на еврото вече до голяма степен е отразен в рейтинга.
