До 2036 година европейските държави ще инвестират €190 млрд. евро за проекти в областта на отбраната и сигурността. Тези проекти ще обединят усилията на европейските държави за разработване на важни способности като дронове и системи за противодействие на дронове, морска отбрана, космически технологии, противовъздушна и противоракетна отбрана, както и защита на европейския източен фланг.
Очакванията са новите съвместни проекти да допринесат за развитието на военните способности на държавите от ЕС. Става въпрос за мащабни проекти, които не са по силите на една държава.
Съветът на ЕС оповести днес пет ключови проекта,
които включват преодоляване на съществуващи пропуски във възможностите за производство на дронове, откриване на заплахи в морска среда и възпиране на противника, използване на спътници за ранно предупреждение за изстрелване на ракети, спътникови връзки, разузнаване, наблюдение, системи за прецизно позициониране и синхронизиране на времето.
Предвижда се развитие на възможности за бързо извеждане в орбита на заместващи спътници при необходимост, обобщава БТА.
По проекта за свързана система на ЕС за противовъздушна и противоракетна отбрана, включително ранно предупреждение, се предвижда съгласувано командване. В проекта за охраната на източните райони на ЕС са обхванати сухопътната, въздушната, морската и киберсферата, както и други области, с цел защита на територията и укрепване на отбранителната готовност.
Одобрените от Съвета на ЕС пет Европейски отбранителни проекта от общ интерес,
предвиждат индустриално сътрудничество между държавите членки
за развитие на критично важни за сигурността сектори, съобщават от институцията.
Петте проекта демонстрират и възможностите за сътрудничество с Норвегия и Украйна, за поемането на решителни стъпки по защита на космическото пространство, както и критична инфраструктура, включително и на морското дъно.
Проектът за противодействие на атаки от дронове предвижда изграждането на антидрон системи. В областта на космическата сигурност се засилват области като системите за ранно предупреждение и сателитно засичане на ракети, както и за комуникации и разузнаване. На космическите технологии се разчита и в условията на военни действия, което изисква бързата реакция по изстрелване на сателити.
Във всеки от проектите участват средно по 18 държави от ЕС, като Украйна също е привлечена за участие в четири от петте инициативи.За периода 2025–2027 г. от Програмата за европейска отбранителна индустрия (EDIP) са заделени €325 милиона.
Тяхната цел е да послужат като „стартов капитал“ за задействане на проектите. Останалата част от средствата ще бъде осигурена чрез съвместни обществени поръчки на самите държави членки, от бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност, чрез заеми по линия на Европейската инвестиционна банка и мобилизиране на частен капитал. Проектите ще са във фокуса на новоизбрания първи в историята еврокомисар по отбраната и космоса – Андрюс Кубилиус. Той обяви, че анонсираните проекти ще положат основите на т.нар. „Европейски въздушен, морски и космически щит“ (European Air, Maritime and Space Shield), целящ да постигне стратегическа автономия на Европа и да намали зависимостта ѝ от САЩ.
Безпрецедентното включване на Украйна и Норвегия
Това е първият път, в който ЕС отваря толкова мащабни и секретни програми за трети страни. Украйна участва в 4 от 5-те проекта. Нейната роля е критична най-вече в проекта за дронове и антидрон системи (DECODER), тъй като страната притежава най-големия и ценен реален боен опит в света по отношение на иновациите в безпилотната война.
Извън Малта (която запазва неутралитет) и колебливите български позиции, всички останали държави от ЕС плюс Норвегия и Украйна се включват в различните коалиции.
За проекта за дронове и антидрон системи са предвидени между 3.5 и 5.5 млрд. евро.
Вместо просто да купува дронове, ЕС ще създаде мрежа от технологични хъбове за иновации и тестване, за да гарантира, че различните европейски армии могат да използват софтуерно съвместими машини.
По отношение на морската отбрана проектът поставя акцент върху защитата на инфраструктурата по морското дъно (интернет кабели, газопроводи, петролопроводи), след зачестилите случаи на саботажи в Балтийско и Черно море през последните години.В официалния списък на държавите участници, приложен към решението, България участва в общо два от проектите – за развитие на дронове и противодронови системи и за интегрирана морска и подводна отбрана.
Страната ни е сред 28-те участници в проекта DECODER заедно с 26 държави от ЕС, Норвегия и Украйна, и сред 17-те участници в IMSD, отново заедно с Норвегия и Украйна, съобщава БНР.
Единият проект с българско участие е DronE and Counter Drone European Resolve (DECODER).
България участва и в Integrated Maritime and Seabed Defence (IMSD). IMSD трябва да изгради федерализирана и оперативно съвместима европейска архитектура за морска и подводна отбрана, която да засили способността на ЕС да предотвратява, открива, възпира и отговаря на заплахи в морската зона. Инвестициите в него се предвижда да бъдат от 43 милиарда до 72 милиарда евро.
Проектът се основава на три взаимно свързани направления: морска ситуационна осведоменост, военноморски бойни способности и морско прехващане, както и подводна и подводнодънна война.
Предвижда се изграждането на обща и оперативно съвместима система за обмен на информация, както и координирано развитие, увеличаване на производството и съвместно придобиване на военноморски платформи, подводни системи, безпилотни системи, средства за разузнаване и наблюдение и способности за подводна война.
Особено внимание е отделено на защитата на критичната морска и подводна инфраструктура – пристанища, офшорни съоръжения, подводни кабели и тръбопроводи. Проектът предвижда и сътрудничество с гражданските власти в рамките на Европейския пакт за океаните.
