Този месец изборните успехи на крайнолеви и крайнодесни партии в германските провинции предизвикаха оживен дебат относно възможността органите за сигурност да наложат ограничения върху достъпа до поверителни данни, които биха могли да бъдат предадени на Русия или организирани престъпни мрежи.
Крайнодясната формация „Алтернатива за Германия“ (АзГ) почти успя да постигне абсолютно мнозинство в източната провинция Саксония-Анхалт на изборите, проведени на 6 септември, докато крайнолявата партия „Левите“ зае първото място на изборите в Берлин, състояли се на 20 септември. Висши представители на управляващата коалиция подчертават, че двете партии могат да предизвикат рискове.
В рамките на германската федерална система, всяка провинция разполага със собствени служби за вътрешно разузнаване, контролирани от регионалните правителства. Провинциалните разузнавателни органи обменят информация помежду си и работят съвместно с Федералната служба за защита на Конституцията.
Политици от конкуриращите се партии, както и бивши служители от сферата на сигурността, изразяват опасения, че агенциите могат да попаднат под влиянието на крайната десница или крайната левица, като съществува риск конфиденциална информация да изтече към Москва или, в случая с Берлин, до групи, разследвани за връзки с организираната престъпност.
„Става въпрос за информация, свързана с подземния свят и това представлява проблем в Берлин“, коментира Алекзандър Хофман, шеф на парламентарната група на Християнсоциалния съюз (ХСС) – баварският партньор на Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Фридрих Мерц. „От друга страна, в Саксония-Анхалт тревогите са свързани с Русия“, допълва Хофман.
АзГ отхвърля обвиненията на опонентите си, които твърдят, че партията им е де факто съюзник на руския президент Владимир Путин. Те защитават позицията си, че единствено искат да избегнат конфликт и са против военната помощ за Украйна.
„Правителството се опитва да ни дискредитира пред избирателите“, заяви представител на АзГ. „Тези спекулации съществуват от дълго време, но опонентите не са представили нито едно доказателство“, допълва той в имейл.
Партийните лидери на „Левите“ не отговориха веднага на запитването на Ройтерс за коментар. Те обаче по-рано посочиха, че е недопустимо да бъдат свързвани с кръгове, които германската полиция идентифицира като замесени в организирана престъпност, сред които кюрдски, ливански и палестински структури в Берлин.
Обвиненията за връзки с подобни групировки често са съпроводени от обвинения в антисемитизъм, които „Левите“ също така категорично отхвърлят.
ПЛАНОВЕ ОТ СТРАНА НА СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ
Дебатът за ограничаване на достъпа до конфиденциална информация тече откакто предизборните анкети показаха възможността за успех на АзГ в Саксония-Анхалт. Тамошната служба за вътрешно разузнаване е класирала местното крило на АзГ като дясноекстремистко.
Хендрик Вюст, премиер на провинция Северен Рейн-Вестфалия от ХДС, преди дни поиска да се създаде специална федерална и провинциална комисия, която да се занимава с въпросите свързани с обмена на информация с потенциално правителство, ръководено от АзГ.
„Подготовката е в ход, но хората все още чакат да разберат какво ще се случи, тъй като настоящето не е ясно дали АзГ и „Левите“ ще успеят да образуват правителства“, добави служител от сферата на сигурността.
Въпреки успеха на АзГ в Саксония-Анхалт, партията не успя да набере необходимите гласове за абсолютно мнозинство и има ограничени шансове за съставяне на коалиционно правителство, след като всички основни партии отхвърлиха идеята за сътрудничество.
„Левите“ вероятно ще се опитат да се коалират с Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и „Зелените“, но и двете партии изискват от крайнолявата формация да работи за премахване на антисемитизма в редиците си.
Някои от местните структури на АзГ са определени от службите за сигурност като дясноекстремистки. В отговор АзГ упрекват разузнавателните служби в политическа намеса.
Официални лица също така изразяват притеснение, че служители по сигурността, участващи в разследвания срещу АзГ, могат да бъдат преследвани от евентуално правителство, ръководено от крайнодясната партия.
През последните години напрежението между някои политически формации и службите за сигурност периодично е ставало видимо, но предложението за систематично изключване от обмена на информация подчертава сериозността на конфликта.
Федералната служба за защита на Конституцията сега обсъжда налагането на ограничения, в сътрудничество с други служби за вътрешна сигурност и провинциални правителства. Въпреки това, служители от сферата на сигурността настояват, че не искат да спират напълно предаването на информация, цитирайки различни рискове, включително заплахи от терористични атаки.
Представители на „Левите“ твърдят, че термините „организирана престъпност, свързана с кланове“ често етикетират определени етнически общности и че контактуването с местни жители не означава участие в престъпна дейност.
Федералната служба за защита на Конституцията отдавна има негативно мнение за „Левите“ и АзГ. В предизборната си програма „Левите“ в Берлин предложиха да бъде закрита местната агенция за вътрешна сигурност и да бъде заменена с „прозрачна, демократично контролирана институция, близка до гражданите“.
Все пак депутатът от „Левите“ Ферат Кочак призна, че е имал контакти в социалните мрежи с представител на голямо семейство в Берлин, обвинявано в връзки с организираната престъпност. Той добави, че ще „отдели време, за да разсее всякакви съмнения“ и че ще „преразгледа начина си на комуникация“.
„За народните представители няма обяснение за поддържане на връзка с лица, свързани с организираната престъпност“, написа Кочак в социалната мрежа Екс. (БТА)
(Превод от английски език: Николай Велев)
