България, заедно с 16 други европейски нации, отправиха апел за запазване на финансовата подкрепа за Общата селскостопанска политика и политиката на сближаване в новия дългосрочен бюджет на ЕС. Тази позиция е в контекста на искане от няколко държави нетни вносители за намаление на бюджетните средства с няколко стотин милиарда евро.
Координацията на инициативата е извършена от италианския министър-председател Джорджа Мелони и румънския президент Никушор Дан. В съвместно изявление, публикувано днес от Мелони в профила ѝ в „Екс“, лидерите на 17-те държави подчертават, че новите приоритети за Европа не трябва да се финансират за сметка на селското стопанство и по-малко развитите региони.
„Счита се, че общото финансиране за политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика е важно да остане на сегашното си ниво в следващата многогодишна финансова рамка“, се отбелязва в писмото от 2 октомври.
Документът е изпратен до ирландския министър-председател Михол Мартин, който ръководи Съвета на ЕС, и е копиран до председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Освен България подписали са още Италия, Румъния, Кипър, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Испания.
От българска страна писмото е подкрепено от министър-председателя Румен Радев.
Според авторите на писмото, политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика играят ключова роля за сближаването между държавите и регионите, укрепват единния пазар, подпомагат селските райони и по-малко развитите области и спомагат за продоволствената сигурност в Европа.
Седемнадесетте държави подчертават, че предложенията от страна на Европейската комисия вече предвиждат намаление на средствата за тези две политики в реално изражение, въпреки увеличението на общия размер на бъдещата финансова рамка. Допълнителни реформи биха могли да доведат до отслабване на европейския бюджет и намаляване на обществената подкрепа за европейските инициативи, предупреждават те.
В писмото се признава, че ЕС трябва да задели повече средства за сигурност и отбрана, конкурентоспособност, свързаност, енергийна сигурност и устойчиво развитие. Подписалите обаче подчертават, че тези приоритети трябва да се финансират от нови източници, а не чрез пренасочване на средства от селското стопанство и политиката на сближаване.
Държавите изразяват готовност да обсъдят нови собствени източници на приходи за бюджета на ЕС, които да облекчат натиска върху националните бюджети. Те искат тези нови ресурси да бъдат справедливи, опростени и да не натоварват непропорционално гражданите с по-ниски доходи.
В писмото се очертава нарастващото разделение между страните членки по въпросите на бюджета на ЕС за периода 2028–2034 година.
Четири дни по-рано Германия, Нидерландия, Швеция, Дания, Австрия и Финландия също изпратиха съвместно писмо до ирландското председателство, но с противоположно искане. Тези шест държави предупредиха, че могат да блокират споразумението, ако предложението на Европейската комисия за бюджет от почти 2 трилиона евро не бъде намалено с „няколкостотин милиарда евро“.
Те настояват всички разходи да бъдат преразгледани и част от средствата да бъде пренасочена към сигурността и отбраната, конкурентоспособността, иновациите и справянето с незаконната миграция. Тези шест нации осигуряват близо 40% от вноските в бюджета на ЕС.
В края на август същите държави вече изразиха обща позиция в Берлин с искане за значително намаляване на финансовата рамка. Одобрението на многогодишния бюджет изисква единодушие от 27-те държави членки и трябва да получи одобрение от Европейския парламент.
