Заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), свикано от президента Илияна Йотова, се провежда в този момент. Темата е „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“, а поводът са ударите с дронове по два търговски кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море. В резултат от атаките, които бяха осъдени от българския премиер Румен Радев, единият кораб потъна, а от другия бяха спасени 18 моряци. До момента България не е посочила източника на атаката, за разлика от други инциденти, в които пряко беше обвинена Украйна, а посланикът на страната у нас беше привикан в МВнР.
В заседанието на КНС участват председателят на парламента, министър-председателят, министрите на отбраната, вътрешните работи, външните работи и финансите, както и началниците на специални служби и разузнавателни структури и представители на парламентарно представените партии.
Очаква се началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов да представи пакет от мерки срещу атаки от дронове, включващ системи за откриване, радари, сонари, оптични средства и средства за поразяване – кинетични и некинетични, включително за радиоелектронна борба.
Какво се знае до този момент
Атаката е станала малко след 3:00 часа във вторник сутринта. В 2:54 часа Морският спасителен координационен център е получил сигнал от аварийния буй на моторния кораб „Алфа Уатан“.
В 3:05 часа българският моторен кораб „Диоскурсия“ е наблюдавал въздушни безпилотни летателни апарати, които нанасят удари по кораба. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов съобщи, че атаката е била комбинирана – от въздушни и морски дронове, а екипажът на потъналия кораб е имал само три минути за реакция, което обяснява липсата на предприети мерки за спасяване.
Потъналият кораб „Алфа Уатан“ е плавал под флага на Того
и е превозвал товар от Египет за Румъния. По първоначална информация на борда е имало 12 моряци от Сирия, а според испанската агенция EFE – 10 души. Няма следи някой от тях да е оцелял след удара.
„Събитието се е случило през нощта, когато най-вероятно на кораба е имало буден един или двама, останалите са били в помещенията под водолинията. Ударът с дрона е бил изключително мощен, в резултат на което корабът е потънал почти мигновено, така че базата на анализа е, че не могат да останат живи хора“, обясни Румен Николов от Морския спасителен координационен център като допълни, че корабът е потънал за около три минути.
Вторият кораб – „Able“, плавал под флага на Палау –
е бил ударен, докато е превозвал зърно, и се е запалил. Екипажът от 18 души – 11 турски и седем индийски граждани – е бил евакуиран от българския ферибот „Диоскурсия“.
Двама моряци са получили тежки наранявания и са били транспортирани по въздух до болница във Варна.
Корабът, който ги беше спасил – „Диоскурия“, тръгна насреща, лодката отиде и в много кратък срок успя да ги докара. Единият, доколкото разбирам от лекарите, е със сериозни поражения и беше критично за него да попадне в болница по най-бързия начин“, разказа флотилен адмирал Ваньо Мусински, зам.-командир на ВМС.
Издирването е прекратено
Операцията по издирването на екипажа на „Алфа Уатан“ е прекратена в 17:00 часа във вторник и няма да бъде подновена.
„Няма да се поднови операцията, тъй като операцията е операция по търсене и спасяване на хора и плавателни съдове, които търпят бедствие. Няма да се направи подводен оглед, тъй като това не е ангажимент на нашата страна“, каза Румен Николов, цитиран от БНТ.
Реакцията на институциите
Премиерът Румен Радев заяви, че България трябва да ускори изграждането на способности за противодействие на безпилотни системи. Той съобщи, че кабинетът ще одобри проект за закупуването на още пет зенитно-ракетни комплекса IRIS-T, като очаква договорът да бъде сключен в рамките на седмици.
До момента България има договор само за един такъв комплекс,
което според премиера не е достатъчно за покриване на територията на страната.
Радев определи противодействието на безпилотни системи във въздушното и морското пространство като ключов въпрос, който изисква време, последователност, системност и значителни финанси.
Въпросът за придобиване на съответните способности на България за противодействие на безпилотни системи във въздушното и морското пространство е сложен и той не може да бъде решен от днеска за утре“, каза той.
Премиерът подчерта и необходимостта от надеждна, достоверна и навременна информация, като припомни, че още през 2023 г. е било заложено придобиването на висок клас безпилотни летателни системи за наблюдение над цялата българска изключителна икономическа зона.
Радев предупреди, че КСНС не бива да се превръща в сцена за предизборни демагогии: „Няма място за истерия. Необходимо е хладнокръвие и трезва преценка.“
Той постави акцент и върху необходимостта от паралелни дипломатически усилия за прекратяване на войната, като подчерта, че сигурността не може да се измерва единствено с размера на средствата за превъоръжаване.
Наливането на пари в тази война и безкрайното превъоръжаване е много по-скъпо от усилията за дипломация и намиране на трайно решение за мир“, заяви премиерът.
Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов съобщи, че в непрекъснат контакт с оперативните структури на НАТО във връзка с инцидента. Той отбеляза, че нито една държава в НАТО няма достатъчно системи за наблюдение и противодронна защита.
По думите му правомощията на българските ВМС се простират в териториалното море, което се простира на 12 мили от границата, а в изключителната икономическа зона военновъздушните сили се включват в националния план за търсене и спасяване.
Задействането на самолет Су-25 е било най-бързият начин да се осигури наблюдение в района.
Адвокатът по морско право Христо Раев коментира:
Българската държава, разбира се, на основата на това, че има участие в такъв голям съюз като НАТО, трябва да потърси помощ съвместно с другите черноморски държави. Виждате, че това не са само икономически загуби, има и човешки жертви.“
От Морска администрация смятат, че наличието на малко петно от нефтопродукти след атаките няма да окаже екологично въздействие.
Позициите на партиите
ГЕРБ определиха инцидента като „сериозна заплаха“ и се присъединиха към призива на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ за свикване на КСНС, за да се постигне широк политически консенсус за гарантиране на националната сигурност.
Депутатът Христо Гаджев заяви: „Това е сериозна заплаха за българската икономическа зона и то не само за българската ексклузивна икономическа зона, но и за тази на Румъния, и за тази на Турция.“
Той се възмути, че на брифинга в Министерския съвет е станало ясно как вървят спасителните работи, но не и как се е стигнало до атаката с дрон и чии са дроновете.
Бившият външен министър Даниел Митов свърза инцидента с по-широките рискове и заяви, че според ГЕРБ правителството трябва да представи план за координация с Румъния.
По думите на Гаджев на КСНС трябва да се потърси по-широк консенсус, защото „това е държавническото отношение“.
ПП–ДБ първи настояха за свикване на КСНС още в деня на инцидента. Председателят на ПП Асен Василев заяви: „Нормално би било в тази ситуация да се защитят българските териториални води. Или най-малкото да се разбере защо не са били защитени.“
Той допълни, че „за съжаление, истински президент на Република България, главнокомандващ, към момента очевидно нямаме“ и че въпреки удвоения бюджет на армията няма адекватна защита на българските граждани.
Според Василев инцидентите биха могли да бъдат предотвратени, ако има обмен на информация с партньорите, и припомни, че България се е отказала от общия антидронов щит, който Европа изгражда.
Съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев попита директно: „Дали госпожа Йотова вече е готова да свика такъв Консултативен съвет за национална сигурност? Ние, от „Демократична България“, отново искаме да бъде свикан такъв, спешно, по възможно най-бързия начин, защото не просто вече е войната на 300 км от нас, вече има потопени кораби в изключителната икономическа зона на България.“
Надежда Йорданова обяви, че партията отива на КСНС с 8 конкретни точки. Сред тях са: България незабавно да изпрати нота за грубо нарушаване на международното морско право и да поиска от Русия да прекрати военните действия в изключителната икономическа зона на България; КСНС ясно да потвърди българската позиция за прекратяване на огъня и започване на реални мирни преговори, включително изрично потвърждаване на общото изявление на 51 държави и ЕС от 23 септември; България да поиска консултации по чл. 4 от Вашингтонския договор на НАТО – механизъм, създаден точно за ситуации, в които сигурността на държава членка е застрашена; провеждане на заседание на Съвета за сигурност на ООН съвместно с държавите, под чиито флаг са плавали корабите; България да се включи много по-активно в противодроновите способности на НАТО.
Йорданова подчерта, че „има огромна разлика между политика на мир и политика на затваряне на очите пред опасностите“ и че КСНС не трябва да бъде „протоколно упражнение“ и да приключи с общи фрази за „деескалация“, „загриженост“ и „мир“.
„Възраждане“ призоваха да бъде изяснено дали дроновете, с които са ударени двата търговски кораба, са дошли от Украйна или от Русия. Лидерът на партията Костадин Костадинов заяви в Кърджали, че случилото се трябва да бъде предмет на сериозен политически разговор, особено в условията на предизборна кампания, и отправи призив към всички кандидати да излязат с позиция по случая.
Според Костадинов това е „поредна украинска атака, след атаката с дрон над газопреносната станция край Йовково, която пряко засяга България“.
Той е категоричен, че „политиката на Радев и Йотова за продължаване на оръжейните доставки към Украйна очевидно фалира“ и че „Украйна на практика поставя под заплаха националната сигурност на България“.
От партията призоваха правителството незабавно да прекрати износа на оръжие и боеприпаси за Украйна.
В декларация от парламентарната трибуна от „Възраждане“ обясниха, че „България трябва да заеме ролята на посредник за мир в конфликта, вместо да бъде страна, която допринася за неговото разгаряне“.
С позиция излезе и БСП, които останаха извън парламента на последните избори. В нея се казва: „Ударите по двата търговски кораба в черноморската икономическа зона на България, взели и човешки жертви, доведоха конфликта в Украйна до българския бряг. Пряко сме засегнати от нов етап на крайно опасна ескалация на военните действия, които вече обхващат и Черно море.“
От БСП настояват за „незабавен обрат в полза на дипломацията като единствения реален път към мира“ и потвърждават позицията си в подкрепа на подхода, застъпван от президента Йотова, за съчетаване на засилената отбрана с търсенето на споделени гаранции за сигурност.
Според партията този подход е особено наложителен
по отношение на Черноморския регион, тъй като сигурността в него засяга пряко изхранването на населението в цели региони на света.
БСП отправят призив към участниците в КСНС да проявят държавническа отговорност и обща готовност да подкрепят активни действия на България в рамките на ЕС в полза на мира.
Лидерът на ДПС Делян Пеевски отправи остри критики към министър-председателя, като настоя именно той да поеме политическата отговорност за случващото се в страната.
В официална позиция Пеевски заявява, че всички отговори, свързани с кризата около нападението срещу плавателните съдове, както и въпросите за сигурността и бъдещето на българските граждани, трябва да бъдат дадени лично от Румен Радев.
Според лидера на ДПС министър-председателят носи пряката отговорност за управлението на държавата, тъй като разполага с парламентарно мнозинство от 131 народни представители, собствен Министерски съвет, служби за сигурност и президентска институция, която „довършва неговия управленски мандат“.
Отговорите и за кризата с дроновете-нападатели, и за всичко, което се случва в държавата, сигурността и бъдещето на българските граждани се дължат от Румен Радев“, заявява Пеевски.
Международен отзвук
Европейската агенция по морска сигурност предоставя подкрепа на властите в България и Румъния, като по искане на двете страни осигурява спътникови данни за по-добра оценка на обстановката след ударите.
Говорител на Европейската комисия заяви: „Тези нападения са напълно неприемливи, руското военно нападение срещу Украйна създава сериозни заплахи в Черно море, включително за свободата на корабоплаване. Русия трябва да спре всякакви действия, застрашаващи международното корабоплаване и живота на моряците, и да спазва международното морско право.“
България и Румъния имат ключова роля за охраната на източния фланг и са получили общо 20 милиарда евро за проекти в областта на отбраната, като част от средствата вече са предварително изплатени – включително половин милиард евро за България и 2,5 млрд. евро за Румъния.
Очаква се в рамките на днешното заседание представителите на специалните служби да докладват какви са реалните заплахи за сигурността на корабоплаването вследствие на войната в Украйна и доколко добре е защитена стратегическата инфраструктура на България от евентуални заплахи от дронове.
Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов има готовност да представи цялостен пакет от мерки срещу атаки от дронове.
Последното заседание на КСНС беше на 18 февруари 2025 г. и беше посветено на заплахите от употребата и разпространението на наркотици и прекурсори.
Днешното заседание е първото в мандата на Илияна Йотова като държавен глава и върховен главнокомандващ.
