Защо Северна Македония толкова упорито отказва да впише българите в конституцията си? Защо в Сърбия продължават да съществуват толкова силни антибългарски настроения? Защо всяка стъпка към европейската интеграция на Западните Балкани се превръща в политическа драма, съпроводена от националистическа реторика, исторически спорове и обществено напрежение?
Обикновено търсим отговорите в историята, в местния национализъм или във вътрешнополитическите интереси на управляващите. Но има и още един фактор, който не бива да бъде подценяван — активната руска политика за запазване на влиянието на Москва на Западните Балкани.
Публикуваната днес информация за ареста на Михаил Звинчук, ръководител на руската информационна мрежа „Рибар“, в Черна гора поставя този въпрос с нова острота.
Според информацията на черногорското издание „Виести“ Звинчук, съпругата му и трима негови сътрудници са били задържани при операция на местните служби за сигурност. Твърди се, че групата е подготвяла документален материал, който да представи европейската интеграция на Черна гора като заплаха за туризма, икономиката и националните интереси на страната.
Ако тези данни бъдат потвърдени, случаят ще бъде още един пример за начина, по който информационното влияние може да се използва като инструмент на геополитическата конкуренция.
Защото руското влияние на Балканите не се изчерпва с официалната дипломация. То включва медийни мрежи, политически контакти, икономически зависимости и информационни кампании, които могат да засилват вече съществуващи обществени разделения.
И тук стигаме до въпроса, който пряко засяга България.
Колко пъти сме се питали какво толкова би загубила Северна Македония, ако признае българите в своята конституция? Защо един въпрос, свързан с правата на общност, се превърна в символ на национална съпротива? Защо отношенията с България толкова лесно се използват за политическа мобилизация?
Отговорът със сигурност не е само в Москва. В Северна Македония съществуват собствени исторически спорове, обществени страхове и вътрешнополитически интереси. Но тези противоречия създават благоприятна среда за външно влияние.
За Русия всяко забавяне на европейската интеграция на региона може да носи стратегически дивиденти. Колкото по-дълго страните от Западните Балкани остават извън европейските структури, толкова повече възможности съществуват за запазване на алтернативни центрове на политическо влияние.
Сърбия е особено важна в това отношение заради традиционните си връзки с Москва. Северна Македония е уязвима заради нерешените исторически и идентичностни спорове. Черна гора, въпреки членството си в НАТО, продължава да бъде поле на политическо и информационно противопоставяне. Косово също остава част от сложното регионално уравнение заради неуредените отношения с Белград.
Стратегическият въпрос е дали Западните Балкани ще се интегрират в европейското политическо и икономическо пространство, или ще останат зона на продължително геополитическо съперничество.
Точно в този контекст трябва да се разглежда и активността на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по темата за разширяването. За Брюксел присъединяването на Западните Балкани не е просто административна процедура, свързана с изпълнение на критерии и затваряне на преговорни глави. То има и измерение на сигурността.
Европейският съюз не може да пренебрегне факта, че в непосредственото му географско обкръжение има държави, в които външни сили се стремят да упражняват политическо и информационно влияние.
Това обяснява защо разширяването все по-често се разглежда не само като въпрос на икономическо развитие, но и като част от европейската стратегия за сигурност.
Защото, ако Западните Балкани останат трайно извън ЕС, Европа рискува да запази зона на нестабилност и външно влияние в собственото си географско пространство.
Това не означава, че всички противници на европейската интеграция работят за Русия. Но означава, че Москва има интерес от съществуването на тези противоречия и от тяхното задълбочаване.
Именно затова случаят с мрежата „Рибар“ заслужава внимание. Особено предвид факта, че британските и американските власти вече са предприели санкционни мерки срещу Звинчук и са свързали дейността на мрежата с операции за руско информационно влияние.
Тук не става дума единствено за няколко души с камери, дронове и компютри. Става дума за по-големия въпрос как се формират обществените нагласи, кой има интерес да насажда недоверие към европейската интеграция и как подобни кампании могат да влияят върху политическите решения.
Затова битката за Западните Балкани далеч не е приключила. Тя се води не само в дипломатическите кабинети, но и в медиите, социалните мрежи, обществените нагласи и политическите кампании.
А случаят в Черна гора, ако изложените обстоятелства бъдат потвърдени, ще бъде поредното напомняне, че информационното влияние е част от тази битка.
Защото големият залог не е просто кога Сърбия, Северна Македония, Черна гора и Косово ще станат част от Европейския съюз. Залогът е кой ще определя политическата посока на Западните Балкани през следващите десетилетия.
