Въпреки че логиката подсказва, че става въпрос за руски атаки, все още не разполагаме с неопровержими доказателства. Това подчерта Петър Витанов, председател на парламентарната група „Прогресивна България“ и на комисията по външни работи, в предаването „Защо“ на бТВ, коментирайки инцидентите с двата кораба в българската икономическа зона в Черно море.
Витанов поясни, че не говорим за „снишаване“. Продължаваме да твърдим, че е много вероятно става въпрос за руски действия, но като държава не можем да оперираме с предположения. Той отбеляза, че се обръща за подкрепа към партньорските служби, включително румънски и турски, за да идентифицираме ситуацията и да сме напълно уверени в заключенията си. Петър Витанов уточни, че доказателствата, които разследваме, са основно свързани с отломки от безпилотни летателни средства или морски дронове. Той допълни, че настоящият инцидент не представлява атака срещу България, тъй като нападенията са извън териториалните ни води. От разузнаването, което имаме, става ясно, че от началото на годината повече от 460 кораба са били атакирани, основно през последните месеци, като ударите са от двете страни – руска и украинска, отбеляза Витанов.
Конфликтът е извън пределите на Русия и Украйна и е значителен в Черно море. Особено тревожно е, че се удрят плавателни съдове на трети страни, като повечето от засегнатите са от страна на Украйна. Витанов подчерта, че и двете държави използват търговските кораби не само за транспорт на полезни товари, но и за прехвърляне на военни единици и оръжия. Не се притесняваме да кажем, че с голяма вероятност става въпрос за руски дрон, но преди да имаме категорични доказателства, не можем да направим официални изявления, заяви Витанов. Той увери, че ако бъдат събрани доказателства, ще се предприемат необходимите мерки.
Витанов коментира също, че НАТО не насърчава активирането на чл. 4 от Вашингтонския договор, тъй като това може да снижи значението на този механизъм. Според него, България следва установената процедура – уведомяване, обмен на данни и сътрудничество.
Председателят на ПГ ПБ определи Консултативния съвет за национална сигурност, проведен тази седмица при президента, като конструктивен. Лидерът на ГЕРБ, Бойко Борисов, е достатъчно опитен политик и по време на дискусията е подкрепил декларацията, но е трудно да се разберат причините за критиката му на следващия ден, коментира Витанов. Той подчерта, че по време на заседанието службите не са твърдяли, че на един от ударените кораби е имало „войска“.
Според Витанов, България трябва да укрепи своя фланг, да говори за стабилността в Черно море и да иницира действия за намаляване на напрежението.
Относно посещението на началника на кабинета на украинския президент Володимир Зеленски, Кирило Буданов, той изрази мнение, че е нормално човек от такъв ранг да желае конфиденциалност.
Сделката между Доналд Тръмп и Владимир Путин за износ на руски дизел предизвика сериозен въпрос относно трансатлантическите отношения и напрежението между САЩ и Украйна, както и поводи за размисъл за санкциите. Витанов заяви, че санкциите не трябва да отслабват Русия и че не твърди, че трябва да бъдат отменени, но да се използват адекватно.
На въпрос защо липсва доверие между София и Скопие, той сподели, че в последно време темата за отношенията с България стана основен въпрос във вътрешната политика на Република Северна Македония. Витанов подчерта, че не става дума за вътрешен конфликт, а за общоевропейско решение, и България би следвало да се заинтересува страните от Западните Балкани да следват европейския път, включително Република Северна Македония.
