Външният вид и начинът на полово изразяване представляват основни фактори за насилие и тормоз над представители на ЛГБТИ общността в България, включително лесбийки, бисексуални и небинарни лица, според доклад на неправителственото сдружение „Леспектра“. Проучването засяга темата „Лесбофобия: скрити форми на джендър-базирано насилие в България“ и бе представено от съоснователя на сдружението, Доротея Стефанова. Събитието беше организирано с финансова помощ от Български фонд за жените и Европейския съюз.
Целта на доклада е да предостави актуални данни относно джендър-базираното насилие и лесбофобията (специфичен вид предразсъдък, който обединява мизогиния, сексизъм и неконформни сексуални ориентации) и да анализира общественото отношение не само на основата на сексуалната ориентация, но и на начина, по който хората изглеждат и как са възприемани, поясни Стефанова.
Проучването е осъществено чрез количествени и качествени методи от април до юли 2025 г. Анкета е проведена сред 147 участници, а докладът включва и девет задълбочени интервюта. Основни критерии за участие в изследването бяха респондентите да са над 18 години, да са живели в България поне една година през последните пет години, да имат различна оринтация, включваща привлечение към жени, и да се самоопределят като жени, небинарни или с друга идентичност.
93% от респондентите са преживели поне една форма на насилие или тормоз през живота си, като най-често той е вербален (79%), сексуален (68%), онлайн (49%), чрез заплахи (44%) или физически (39%). Проучването показа, че 8 от 10 лесбийки не уведомяват институциите за опитите за насилие или тормоз, които са преживели. В случай на сигнал за физическо насилие, дискриминация или сексуален тормоз, той обикновено се отправя към ЛГБТ организации, а не към полицията или здравните служби. Най-голямата част от тормоза се случва на обществени места и най-често е от непознати, посочи тя.
След представянето на анализа бяха обсъдени препоръки, включващи интерсекционален подход или разглеждане на проблема през призма на хомофобията и мизогинията, реформи за осигуряване на защита при случаи на домашно насилие, разширяване на правната рамка относно онлайн тормоза, включване на джендър идентичности и начин на изразяване като защитени признаци, обучение и строги протоколи за правоприлагащите органи, съдилищата и прокуратурата, за да разбират целенасочеността на престъпленията от омраза, както и признаване на „коригиращо“ сексуално насилие и свободно обсъждане на теми, свързани със сексуалната ориентация в образованието.
