Българските учени продължават да утвърждават присъствието си в световната научна общност. Общо 102-ма изследователи от страната са включени в престижната Станфордска класация за 2026 г., която откроява учените с най-голямо цитатно влияние в международен мащаб.
Особено силно е представянето на Българската академия на науките (БАН). От включените 102-ма български учени 64 са свързани с Академията, като 20 от тях са академици и член-кореспонденти. Това означава, че близо две трети от българските представители в класацията за цялостно кариерно развитие са свързани с водещата научна организация у нас.
Още десет изследователи, свързани с БАН, присъстват в отделната класация, отчитаща научното влияние през последната календарна година, без да са включени в списъка за цялостна кариера. Така общо 74 представители на Академията намират място в двете категории на международното изследване.
Признание за дългогодишен научен труд
Станфордската класация се основава на библиометрични данни от международната база Scopus и се изготвя по методология, разработена от екип, ръководен от проф. Джон Йоанидис от Станфордския университет.
За разлика от традиционните класации, които отчитат предимно броя на научните публикации, тук основно значение има влиянието на изследванията върху развитието на съответната научна област. Оценяват се цитиранията, h-индексът, съавторството и приносът на учените в отделните публикации.
Последното издание е публикувано на 7 октомври 2026 г. и използва данни за цитиранията до края на 2025 г.
Българският принос към световната наука
Присъствието на 102-ма български изследователи в международната база данни е свидетелство, че научни разработки, свързани с България, намират приложение и признание сред учени от различни държави.
Особено показателно е представянето на БАН, където се осъществяват дългосрочни фундаментални и приложни изследвания. Включването на толкова голям брой нейни представители подчертава значението на устойчивата научна дейност и натрупването на знания през десетилетията.
Ето и кои са учените в списъка:
1 Красимир Атанасов
2 Константин Хаджииванов
3 Люк ван Гоол
4 Сергей Петков
5 Вася Банкова
6 Николай Денков
7 Ирена Костова
8 Димо Кашчиев
9 Николай Витанов
10 Валентин Попов
11 Дечко Павлов
12 Станислав Василев
13 Станислав Иванов
14 Петър Кралчевски
15 Стойчо Язаджиев
16 Андрей Милчев
17 Ирини Дойчинова
18 Йордан Христов
19 Румяна Койнова
20 Йорданка Златанова
21 Георги Вайсилов
22 Веселин Димитров
23 Данаил Бончев
24 Ангел Джамбов
25 Иван Иванов
26 Красимир Данов
27 Милен Георгиев
28 Иван Христов
29 Виолета Великова
30 Ованес Мекенян
31 И. Аврамов
32 Николай К. Витанов
33 Людмила Боянова
34 Иво Грабчев
35 Людмил Антонов
36 Мартин Божинов
37 Александър Милчев
38 Донка Андреева
39 Владимир Божинов
40 Т. А. Попов
41 Манлио Винчигера
42 Дора Карагьозова
43 Виргиния Кирякова
44 Стойчо Стоев
45 Ивайло Христов
46 Димитър Цалев
47 Ерик Канчев
48 Христомир Христов
49 Борис Тенчов
50 Бойко Иванов
51 Алберт Кръстанов
52 Татяна Табакова
53 Никола Йорданов
54 Ангелина Попова
55 Стоян Стоянов
56 Владимир Добрев
57 Александър Петров
58 Аглика Едрева
59 Александър Рачев
60 Никос Масторакис
61 Страхил Берков
62 Георги Чернев
63 Васил Симеонов
64 В. И. Илиев
65 Иван Гуцов
66 Венцислав Зимпаров
67 Кольо Троев
68 Юлия Веселинова
69 Александър Караманов
70 Ц. Н. Нанев
71 Весела Цакова
72 Красимир Панайотов
73 Юлия Серкиджиева
74 Мая Гълъбова
75 Ирина Караджова
76 Цонко Колев
77 Стефан Армянов
78 Боряна Николова-Дамянова
79 Павел Пешев
80 Радостина Стоянова
81 Димитър Вакарелов
82 Д. С. Стойчев
83 Здравко Стойнов
84 Валери Младенов
85 Христина Василева
86 Екатерина Жечева
87 Иван Димов
88 Хамед Нозари
89 Стефка Фиданова
90 М. Атанасова
91 Милена Попова
92 Атанас Павлов
93 Георги Василев
94 Маринела Панайотова
95 Олимпия Роева
96 Стоян Грудев
97 Александър Гегов
98 Людмила Николова
99 Цветан Дачев
100 Виктор Ризов
101 Т. П. Тодоров
102 М. С. Каравастева
Любопитно е, че сред тези 102-ма международно признати български учени е и акад. Николай Денков – единственият сред тях, заемал поста министър-председател на България. Той оглавява правителството за сравнително кратък период – около десет месеца, от юни 2023 до април 2024 г. Този факт поставя интересен въпрос за мястото на научната експертиза в българската политика.
И докато българските учени получават световно признание за постиженията си, в политиката у нас често се избират хора с минало в полицията или армията. Това създава впечатлението, че българските избиратели ценят повече униформата, отколкото научните знания или академичните постижения.
