На 17 октомври, в един и същи ден и час, Франция и Италия станаха свидетели на широкомащабни протести, насочени срещу правителствените политики и нарастващите разходи за живот. Протестите в двете държави бяха съпроводени от насилие, което беше остро осъдено от властите, съобщават редица медии, включително Франс прес, АНСА, и Франс 24.
Във Франция участници в протестите бяха ученици, които от месеци се борят за по-добри условия в училищата, земеделци, синдикалисти и работници, които изразиха недоволството си срещу скока на цените на горивата и енергията. Също така, екологични организации и активисти протестираха срещу недостатъчните мерки на правителството в областта на климатичните промени. Някои от протестиращите настояваха правителството да пренасочи средствата от отбраната към социалната и образователната сфера. Протестиращите изразиха и недоволство от нарастващите цени на наемите и жилищата.
Според организаторите, в протестите във Франция са участвали 800 000 души, докато полицията съобщава за 550 000.
Протестите във Франция стартираха с демонстрации на ученици, които искат по-добри условия в училищата и повече преподаватели. Властите отговориха с обещания за увеличаване на учителския състав.
Въпреки мирния характер на първоначалните протести, много от тях бяха разпаднати в улични сблъсъци, оставяйки след себе си значителни имуществени щети. Според Франс прес, Франция днес разглежда последиците от тези сблъсъци.
В Париж групи протестиращи с маски атакуваха магазини и правителствени сгради. Кметът на Париж Еманюел Грегоар определи действията на протестиращите като методичен обстрел, а в резултат на насилието бяха разрушени витрини и опожарени мотоциклети. Журналисти от медията „Евронюз“ бяха взети на прицел, след призиви в социалните мрежи за атаки срещу медии, извършващи отразяване на демонстрациите.
В други френски градове, включително Марсилия и Лион, протестиращи извършиха вандалски действия, опожарявали кметства и щурмували институции. Полицейските власти задържаха около 1800 души, включително 855 в Париж, и много полицаи бяха ранени. Имаше и случаи на пострадали протестиращи, включително 17-годишен, пострадал от полицейска граната, съобщава Франс прес.
Насилието върху полицията и вандализмът бяха остро осъдени от редица френски политици, включително президента Еманюел Макрон, който подчерта, че лицата, виновни за насилието, ще понесат последствия. Кметът на Париж също осъди разрушителните действия.
Премиерът Себастиен Льокорню увери, че правителството няма да остави страната да бъде „сплашена“ и призова опозицията да се обедини срещу насилието. Льокорню отправи призив към политическите партии, особено към „Непокорна Франция“ на Жан-Люк Меланшон, да определят на чия страна са – на реда или на вандалите.
От другата страна на Алпите, в Италия, работнически и ученически протести също се проведоха под лозунги срещу високите разходи за живот и правителството на Джорджа Мелони. Учениците и студентите организираха свои протести в знак на солидарност с аналогичните прояви във Франция.
В Рим, демонстрация, организирана от Основната италианска синдикална конфедерация, обедини 100 000 души, които настояваха за подобряване на социалните условия и заплатите. Лидерите на опозицията взеха участие в демонстрацията, задържайки общ фронт.
В Милано, протест на 50 000 души бе нарушен от група маскирани младежи, които се впуснаха в насилие, разрушавайки магазини и малки заведения. Полицията получи заповед да използва сълзотворен газ и водни оръдия, за да се справи с вандалите.
Италианският премиер Мелони осъди насилието, но подчерта, че мирният протест е основно право. Тя призова опозицията да осъди насилието, заявявайки, че мълчанието е недопустимо.
Протестите в двете страни подчертават социалните и икономическите проблеми, пред които са изправени обикновените граждани. И двамата лидери, Макрон и Мелони, изправени пред опозиция от различни лагери, бяха обвинени в изолация от реалностите на обикновените хора в процеса на вземане на решения.
Тези социални вълнения съвпадат с ключови избори, които предстоят и в двете страни, като за Мелони предстоящите избори ще бъдат за преизбиране, а Макрон ще търси подкрепа за центристката си платформа, след като не може да се кандидатира повторно за президент.
Настоящите протести идват и в контекста на обсъждането на бюджетите за следващата година в двете страни, предоставяйки допълнителен контекст на социалната динамика.
Френското правителство планира икономии, за да намали дефицита, докато италианската администрация разработва бюджет, целящ да подобри социалните условия, но с внимателни икономии от различни сектори.
Както коментира италианската преса, младото поколение, включвайки ученици и студенти, най-после се е събудило и разпознава не само нуждата за защита на своите интереси, но и нуждата от колективно действие, за да осигури по-добро бъдеще.
Французите, от своя страна, наблюдават как протестите вдъхновяват подобни действия в други европейски страни, като се задава въпросът дали това ще е само началото на по-широка социална вълна.
